ала-бала

Милениум в Белград

2012-01-30T00:05:00.004+01:00

Ето, почти половин година по-късно допрочетох Милениум в Белград. На моменти почти ме разплака и единствената причина за това "почти" е, че бях в чакалнята на летището във франкфурт и никак не ми се искаше да привличам внимание.

Книгата е мъчителна и на някои места звучи леко нереално, от онова нереално, което на балканите се случва съвсем на истина. Струва ми се, че с тази книга авторът се е освободил от един голям товар, подредил е фрагментите от 10те години на своя живот, в които са се случили разни големи промени. Извадил е спомените от шкафа, поизгладил ги е с ютията и се е опитал да подреди мозайката. И не е успял или е успял само до някъде. Поне на два пъти е написал как животът вече не тече линейно, а случките се случват едновременно и разказът е фрагментарен, защото такъв е бил животът в очакването на новия милениум. Накъсаната история е не толкова история на града Белград, колкото на живота на главния герой и дори не е история за 10те години на разпадането на Югославия, а е за живота на 3 поколения живели в Белград. История за промяната или по-точно за големите промени.

Беше ми изключително тежко да чета книгата, особено докато бях в Дания. Прекалено много мрак и чувство за обреченост. Съвсем не на място в това място на леко безчувствени непознаващи нещастието хора.

В една от последните глави главният герой се спасява от реалността докато чете немска поезия в бункерите, а преди това във виртуалната "стая", където си говорят чрез мейли с един от приятелите му, който няколко години преди това замина за щатите в търбуха на големия железен кит. Бягството от реалността е единствения начин да се оцелее в един толкова абсурден свят, който за съжаление не е измислица.

Докато четях книгата на моменти си мислех как все едно чета за българия, нищо че не сме преживяли нито една от описаните случки. И въпреки това има прилики. Не си спомням всички места, на които си мислех "ох, това все едно е писано за българската ..." и на мястото на точките може да се сложи примерно телевизия, общество и т.н.

Възхвала на Лудостта

На въпроса, откъде дойде войната в Югославия, винаги отговарям, че всяко семейство в страната ни имаше в дневната си по един фашистки агресор. Това беше неговият телевизор.

Лудостта говореше от екрана на гражданите на Югославия и ги призоваваше към война. Когато тази лудост ги приканваше да воюват, хората се смееха и ръкопляскаха. Лицата им сияеха от чиста и неподправена радост. Сбръчените вежде се изглаждаха. Доскорошните странни и потиснати граждани се озаряваха от усмивка на симпатия.

Мисля, че ми беше трудно да седна и да чета тази книга заради грозотата в нея. Заради грозните случки, разговори, хора, описания. И въпреки цялата тази грозота, се усеща колко много тези хора в книгата са си харесвали града. Белград е само неволен потърпевш, когото можем да съжаляваме, че е имал лошия късмет да се озове точно на това място. В интервюто с Белград ни се разказва колко много народи са минали през Белград и как всеки е рушил и градял, как църквите са се превръщали в джамии и после пак в църкви, как Белград се пази от мъртвите в четири гробища... и не мога да се сетя кои са четирите вида, християнско и мюсюлманско и още две. И докато четях си мислех за София и как ако трябва аз да пиша за София, никога ама съвсем никога няма да се получи подобно леко романтично описание. София беше обвиняемият за моето нещастие. София, която покварява, променя, разболява хората. София, която е невероятно красива, но грозните хора са й в повече. И под грозни нямам предвид само грозни физически. София, която сега е затрупана с бял пухкав сняг, който ме кара да си спомням детските си години.

Иска ми се да имах повече време и желание за четене на книги. Истината е, че имам време, но нямам желание да чета. Напоследък забравям, че четенето би трябвало да е удоволствие и го приемам по-скоро като работа. Т.е. трябва да има полза от него, нещо, което да мога да използвам. А към настоящия момент ползата от четенето на романи, особено такива на български, касаещи нещо случило се на балканите, е напълно неизползваемо. Никой от хората с които разговарям не чете или ако чете то това са само статии, свързани с докторантурите им. А балканите са тема, която поражда усмивка, която в повечето случаи показва "не знам нищо по тази тема и не ми е интересно".

Както и да е, иска ми се следващия път като минавам през Белград да не се получа културен шок на гарата или поне да го преодолея и да поостана за ден-два-три. Чувала съм, че бил приятен град.

The Black Diamond, cph

2012-01-26T12:46:00.000+01:00

предполагам, че никой еколог не би се съгласил с мен, но има някакво очарование в типичния индустриален пейзаж

Черният диамант, Копенхаген

Гледката от кафето - невероятен залез придружен с безплатен нет, вкусен чийз кейк и ок кафе,

съвсем натурален бетон

между другото - открих, че има безплатен нет на летище копенхаген, след регистрация естествено :) но какво значение има една регистрация повече, придружена с една карта в повече. довечера би трябвало да си спя в моето легло в софия, което всъщност е ново...
да видим дали на франкфурт също има оферта за безплатен нет.

brain-washed

2012-01-25T00:18:00.003+01:00

колко стрес е много стрес - наближавам границата
днес забравих ключовете на вратата и 5 минути по-късно вече някой ги беше прибрал, 30мин по-късно звъннаха от рецепцията да ми кажат, че ключовете са се завърнали благополучно
спя с отворени очи и откривам глупави грешки от прибързаност
в подобни моменти все се сещам, как ми се казва да не бързам много
излизам от "хотела" с намерението да отида до пощата, за да изпратя колет
навън е -5 като че ли за първи път тази зима и 200 метра по-късно се сещам, че не знам адреса на получателя, тръгвам да си вадя телефона, за да пратя смс и да питам отново за адреса - забравила съм телефона до лап-топа
не се връщам, защото така или иначе е време за ядене, внимавам да не забравя да ям
много съм внимателна в това отношение
отивам до пощата, за да купя кутия или голям плик, взимам си билетче, за да се наредя на опашка, служителката без да ме чуе отговаря, че трябва да си изтегля друго билетче, за изпращане на пакети
тя предполага, че аз съм малко по-умна отколкото съм
кой купува кашон ако няма да го изпрати?
след втория опит се разбрахме - аз само искам да го купя не да го изпратя, т.е. номерчето е за правилнатат операция... това се казва контрол на данните, щото тия номерчета ги използват после да за се отчитат... някой статистик прави графики, анализира и т.н.
вчера спах във влака, а срещу мен седеше една възрастна жена в много слънчеви дрехи с оранжев жал и жълтеникава шапка на главата, червено червило, бяла коса и френска книга за някакво колело... може би синьо. първо реших, че е французойка, заселила се в дания, но като я поогледах стигнах до извода, че си прилича на скандинавка
от другата страна на алеята седеше един невротичен тип с две големи книги и лап топ. вживяваше се изключително много докато четеше, а на края преговори и една презентация. щях да се изям от яд, че не мога да видя за какво става въпрос в презентацията. пътуваше от олборг.
а отсреща до французойката седеше един тип, някъде моя възраст, с брада и мак... противно на очакванията ми не работеше, а гледа филми през цялото време
докато не спях, четох за глината и невероятните й свойства да трепе разни бактерии... и за арсеника в питейната вода, много популярна тема...
за да стигна до момента със спането във влака, преди това написах един абстракт, за да го пратя на останалите да прегледат, коментирати и пратят обратно, проведох един неприятен разговор, в който обясних, че няма да помагам за упражненията в следващите 3 седмици. имам усещането, че ще ми излезе през носа тази "почивка", която съвсем няма да е почивка
почти съм като нео в началото на филма, аха и да започна да виждам смисъл зад колонките с цифрички
накрая сигурно ще напиша нещо по въпроса как се подготвят данни за анализ, от сега го виждам как най-вероятно няма да има време да стигна до реални анализи преди да ми е дошъл крайния срок, т.е. само методът ще е готов за представяне
и тишината почти ме убива
иначе днес научих, че за това място е имало 7 кандидата и че всъщност главния ми супервайзър ме е избрал, общо взето без да се съвещава с останалите 4 човека; а някакво проучване показало, че 50% от докторантските места отиват при напълно непознати кандидати, като под непознат имам предвид външен за институцията. останалите са за познати кандидати. само не разбрах дали е изследване за датските докторантури или за европейските или още по-зле само за един датски университет.
може да го наречем късмет

I observe

2012-01-22T00:43:00.000+01:00

графит "we are observing" Rasselbandi... 2011, Rote Fabrik, Zurich

Летищата са ужасни места, всевъзможни шумове, реклами, миризми на парфюмите от дюти фрии магазините, китайската храна, сушито и всички overpriced кафета, закуски, обяди. Чакането, чакането и пак чакането, а има едни хора, които не чакат... за тях има последно повикване и името е сложно за произнасяне...

Трудно чета докато съм в чакалнята на летището, но пък за сметка на това вече съм спец по бързо премахване на колан, яке, жилетка, паспорт, лаптоп, който тежи безумно. Обикновено наблюдавам скандинавски семейства с по две-три деца, които пълзят, скачат, тичат, питат или студенти, които четат за изпит, или бизнесмени, които пътуват по сако.

Не обичам летища, защото винаги пътувам сама, а те всички са неуютни с големите си пространства. Нещо като големи молове.

Сега си намерих билета от последното пътуване, на който има разни работи... звуци, слоугъни и опаковката на шоколадче. Какво ми се е случило на едно летище:

thank you for flying swiss на червен фон

1. колелца

2. токчета

3. скърцане

4. стоножка от колички

triple distilled

twice as smooth

one great taste

Dream

Show

Create

Play

Inspire

join the tribe

close your eyes and see

колелцата на куфарите и колелцата на количките звучат различно

no gate

lagkagehuset

lagkage - торта, но не всяка торта?!

за малко да си купя swatch

30 стъклени бутилки

15 пластмасови

морска вода

4 кладенеца 3 бутилки

opportunities not always come gift rapped

червено - вратовръзка, viktorinox, паспорт, смачкана кока кола

звукът от потракващи токчета можело да идва от мъжки обувки

четвъртък отново - този път летя през германия с луфтханза и мисля това ненужно изброяване на неща да ми стане редовна рубрика

стрес

2012-01-21T21:56:00.000+01:00

почти половин ден, в който се опитах и почти успях да не се стресирам
изведнъж все едно небето се е разтворило и ми е изсипало порой от задачки
коя от коя по- за пръв път
и всяко нещо, което се случва за първи път - плаши
в понеделник за първи път ще асистирам в упражнения по нещо, което във виас водехме хидромеханика, а тук е включено в курс по хидрология, геоморфология и още нещо
нямам идея какво означава в този унивреситет да асистираш в упражнения... във виас означаваше да пишеш по дъската как се решават задачи, но предполагам, че тук студентите ще пишат по дъската вместо преподавателя
понякога ако имаш време да свикнеш с една мисъл, мисълта спира да е толкова страшна
аз нямах време да свикна, защото разбрах миналата седмица... в сряда
а в петък разбрах, че в понеделник заминавам за копенхаген по спешност
и после летя към софия и вместо да си почивам в софия - аз ще работя или поне ще се подготвям за презентацията, която трябва да изнеса в началото на февруари
презентацията е готова - аз си я харесвам, сега остава да успея да разкажа 10 слайда за 10мин
покрай всичкото това пътуване напред-назад между орхус и софия всъщност ще пропусна поне 2 седмици упражнения, което ме кара да се чувствам все едно дезертирам
днес, за да си позволя 1 ден почивка или поне половин ден отново закусвах на обяд в http://www.hossofiesforaeldre.dk/ и разглеждах голямо списание с модни реклами
после пазарувах подаръци и вместо да се прибера отидох в университета да се подготвям за упражнения в понеделник
а преди малко отказах една покана за парти, утре стягам големия куфар, който в 7 сутрина в понеделник ще трябва да довлека до спирката
като капак идва факта, че до края на този месец трябва да напиша едно резюме, а до края на другия месец да съм свършила със анализа и да напиша едно друго резюме, където докладвам резултати
извън цялата тази бъркотия животът ми в орхус е ту горе ту долу, но май повече долу
сблъсках се с нещо, което бях забравила, че съществува
наистина, за последните 2-3 години, никой не ме е отсвирвал без да положи усилие да ме разбере; а аз съм отвикнала да не ме харесват хора, които не ме познават
в бг ми се случваше често, но там слуховете летят, хората имат мнение преди да са те видяли и да сте приказвали
както коста каза - на хората обикновено им трябва време да свикнат с мен
но някои хора не искат да инвестират време
а аз съм това, което съм и дори да се опитвам да съм по-добрата си версия - разликата е минимална
и така ако трябва да резюмирам живота си от последните седмици - работа, колело, липса на приятели

why we shouldn't bike with a helmet

2012-01-17T23:45:00.002+01:00

aalborg 2010 - кой да повярва, че беше такава студена зима?!

аз лично по естетически причини не карам с каска
освен това обичам да усещам вятъра в косата си
освен това е още една вещ, за която трябва да мисля, за да не забравя някъде
ръкавиците са къде къде по-важни
при температури около 0та без ръкавици едва ли бих имала желание да карам колело

в София беше по-опасно отколкото е тук
а ако въпросът е защо да карам колело когато мога да взема градски транспорт - отговори много:
по-бързо е
по-полезно е
по-тихо е
по-евтино е

днес съм на TEDx вълна и след като изгледах поне 3-4 невероятни презентации на различни теми, съвсем случайно попаднах на:

на няколко пъти съм обсъждала каските и това, че всъщност не предпазват цялата глава
най-много ме е страх да не падна по лице и да си разбия зъбите, носа и там каквото друго има за разбиване
така да се каже това е една от натрапчивите мисли докато се прибирам към вкъщи
и като съм на темата за колелата - от няколко дни се замислям дали да не си купя ново, малко по-бързо колело
и айпод20-30 мин тишина са много

плажът

2012-01-15T17:57:00.001+01:00

15 дена откакто живея на новото място
първата снимка е от деня, когато заведох нилс да види новата ми квартира
втората снимка е от вчера; едва вчера намерих време да се "разходя" с колелото из квартала и на връщане минах покрай Egå Marina; на снимката би трябвало да е реката със същото име

мда, харесва ми да живея в този квартал - ниски къщи, градини, плаж и 6км в едната посока с колело

всеки ден изминавам поне 12км, всеки не дъждовен ден и всеки ден без ураганен вятър

тази зима сняг имаше за по час-час и половина

this must be the place

2012-01-14T17:16:00.000+01:00

открих сезона с this must be the place, сама в малък стар кино салон
героят на шон пен е симпатичен и искрен, на моменти дори забавен
аз лично се смях на няколко момента, въпреки че се се почувствах леко не на място в тихото кино
през целия филм влачи след себе си нещо на колелца и говори това, което мисли, както го мисли... както само децата и лудите го могат.
накрая пораства, след като осъзнава, че баща му го е обичал
шон пен не се нуждае от похвали
странен филм
леко ме натъжи, но не бих казала, че е тъжен филм
и всичките тези забравени от бога места и хора - съвсем различната америка от това, което обикновено дават по филмите
линията с нациста ми се хареса
let it go е нещо, което би било хубаво да умеем
хареса ми... пътуването и търсенето са точно такъв сбор от малки незначителни случки и разговори, които в крайна сметка ни променят
иначе според мен е спорно дали поведението му е резултат от многото наркотици и алкохол
подобни хора са ценни като приятели, жалко, че трудно се откриват

градски легенди

2012-01-10T19:02:00.001+01:00

вчера след изпита докато си приказвахме на вечната тема - прилики и разлики между нас и вас - чух най-невероятната легенда за българите
някой (българска студентка в дания) разказал на някого (датски студент) за един свой познат (български студент в българия), който много искал да си има човешки череп вкъщи
по някаква случайност този тип имал достъп до човешки трупове... вероятно някоя университетска морга... няма детайли по въпроса
човекът си взел една човешка глава и вероятно си я сложил в раницата, прибрал се вкъщи, преровил кухненските шкафове на майка си и намерил тенджера с необходимата големина
налял вода и започнал да вари главата
майката се прибрала, питала сина си защо мирише вкъщи и какво готви, докато приказвала се озовала в кухнята и изпаднала в ужас
в историята не се разказва за майката и дали припаднала повръщайки, но мога да си представя, че това би била една нормална реакция ако се прибереш вкъкщи и мирише странно, а от тенджерата, в която вариш компоти те гледа човешка глава...

като оставим на страна дали историята е реална или не, моята първа реакция беше доста неадекватна :) нещо от сорта, че по-добре да използваш киселина отколкото да вариш, обезкостяваш, което би трябвало да се нарича обезмесяваш в случая... и някой ме поправи, че трябвала основа, а не киселина...

после разговорът стана още по-откачен

в този дух, ако отидеш в естония, можеш да си предплатиш малка екскурзийка с лимузина, стриптизьорки, шампанско и възможност да стреляш с АК нещо си в гората... и от цялата оферта, най-ненужното било лимузината и стриптизьорките

има дни, в които се случват странни разговори...

2012-01-05T22:50:00.001+01:00

намерих писмо от хазяите оставено върху хладилника
и две чаши червено вино по-късно си мисля, че това е най-милото писмо, което съм получавала от почти непознати хора
понякога човещината, която датчаните проявяват ме учудва до краен предел
някъде извън моите граници е
всъщност изненадващо е как понякога си мисля, че са някакви колективно еволюирали същества, които са възпитани да се усмихват и да търсят добрата страна във всичко
и подобни мисли ми минават когато трябва да работя в екип с тях
тъжната част, която всъщност беше тъжна преди около година-две, а сега е просто факт е, че ако трябва да сравнявам датчаните с българите, ние имаме да извървим дълъг път по отношение на живеенето в общност
едва ли аз съм човекът да го каже след като мотото ми през последните години е - спасявай се, щото няма кой да ти подаде ръка... и така се напуска бг; без мелодрами... спомням си, че преди, отдавна не исках да заминавам никъде за по-дълго, защото знаех, че ще ми хареса и няма да се върна. после дойде стажът в колмар и по онова време изборът беше лесен. трябваше да избирам дали да остана и да продължа да живея както живеех до онзи момент и да се занимавам с "оправянето" на един университет и отношенията ми с няколко човека. беше по-лесно просто да замина, за да изляза от схемата. и после нищо не беше същото
преди да реша да дойда в дания успях да срутя всичките си илюзии относно бъдещето в бг.
добре, че не съм вярваща, защото вероятно не бих преживяла разочарованието да открия, че вярата е самозалъгване
и добре, че не избрах да остана - малко щеше да остане от това, което съм
тук добре седяло едно цитатче от колега на ъпсурт
----
днес си поръчах Visualize This: The Flowing Data Guide to Design, Visualization, and Statistics
това покрай онзи блог Flowing data
нямам търпение да пристигне и нямам търпение да дойде момента, когато ще мога да направя нещо от нещата, които този тип показава в туториълите... така като си гледам програмата сигурно това лято ще е моментът
някакси пауърпойнт и ексел не са ми достатъчни :)
----
снощи се бях разтърсила в нета за нещата на ина григорова и се изнадвам как никой ама абсолютно никой в интернет не е събрал всичко публикувано на едно място
още повече ме изнада някакъв въпрос в един форум, къде можели да се открият книгите й... и отговорите бяха - звъни на издатели, на бивши работодатели, колеги и т.н., търси по антиквариатите, интернет борсите... никой никъде не спомена народна библиотека
а би трябвало, по правило, от всяка издадена книга да има копие в народна библиотека
не съм проверявала до колко е валидно правилото за книгиге, но смятам като се върна в софия в края на месеца да ходя и да проверя дали пък няма да ги открия там...
иначе за егоист знам, че всичките или почти всички броеве са налични. веднъж търсех една статия, но не знаех автора и прегледах всичко, което библиотекарката ми даде
и така и не намерих статията... сигурно е била в точно онзи един единствен брой, който липсваше
----
иначе днес беше изключително продуктивен ден - уверих се, че не трябва да се вярва на статии, в които не обясняват как са изчислили нещо или от къде са взели цифричките; освен това докато си търсех материали намерих инфо за това колко бира, кафе, чай, вино и т.н. консумира средно на ден един датчанин на възраст от 15-80г. в доклада от 2005 се казва, че приема около 490гр вода на ден, като под вода се има предвид просто вода. другите напитки са отделно, но ако се сумира всичко би се получило към 2л течност. и според този доклад от 2005 датчанинът пие повече кафе отколкото вода, но в по-скорошните доклади цифричките с 2 нули по-малки
----
блогът ми заприличва на тетрадка с бележки

Will happiness find me? и др. глупости

2012-01-03T23:59:00.000+01:00

Will happiness find me? е заглавието на една книга с въпроси, която получих като подарък за Коледа-Нова година от Нилс. Авторите Peter Fischli & David Weiss не са писатели, но пък и книгата не е точно роман :)Смятам от дъжд на вятър да отговарям на някой и друг въпрос... може да вкюча и малката Коала в това начинание :)

Why is everything so far away?След като вчера пътувах 11 часа без прекъсване и смених 3 влака, това с far away не ми се струва чак пък толкова далече. Кралствата от приказките са все far-far away, а в същото време са на един миг разстояние. Малката Коала би казала, че наистина далече са само нещата, които не ни трябват, всичко останало е достатъчно близо. И като съм на темата за въображението - отговорът на въпроса е - смени мащаба и големите разстояния стават малки разстояния. А ако става въпрос за време, а не за пространство - аз съм търпелива, освен това напоследък вярвам, че успехът е в постоянството и в разумното планиране.

Нова тема

Другият подарък беше резервация за първа класа в Талис от Кьолн до Лиеж. Лиеж е градът с приказната жп-гара, а Кьолн е градът с катинарите по моста и с голямата катедрала до гарата. Талис е лъскав влак (влакове), където стюардите говорят 4 езика - Холандски, Немски, Френски и Английски, и обслужва съответно линии във Франция, Германия, Белгия и ако не се лъжа и Холандия. Влакът, който ние взехме продължаваше към Париж и към 8 часа щяха да сервират вечеря, но понеже ние бяхме само са около час и 10-15 мин във влака имахме удоволствието да ни сервират разни кексчета, малки сандвичи и др.подобни, кафе, вода, вино и т.н. Първа класа си е първа класа и вероятно няма какво да описвам колко по-удобно е и как на масичките имаше нещо като малки нощни лампи, а седалките бяха почти кресла. Още повече след като предишните 10 часа се бяхме возили на нормалните германски интерсити влакове.Май тази коледа е коледата на лукса.

Друг луксозен подарък беше спа центърът, който беше само наш за 2 часа. Нещо от сорта на чисто нов апартамент, където в хола освен стандартните мебели, минибар, тв се намира и сауна със стъклени стени, тухлички от халит от хималаите :) , две дървени "легла" с инфра-ред лапми над тях. На терасата - студен душ и джакузи с топла вода. В другата стая - вана, парна баня и душове + scrub. В съблекалнята-баня ни очакваха всички необходими неща, от хавлиите и чехлите до грима и парфюмите. А душът беше с диаметър 30-40см. В офертата бяха включени и две чаши шампанско и мезе :) Глезотийки.

Белгия ми става шопинг-дестинацията. Белгия е нещо като санаториум - много и хубава храна три пъти на ден и пълно спокойствие. Жалко само за лошото време - сиво и дъждовно, но пък меко. И забравих да спомена шоколадът и кафето... и капучиното, което е почти 2 пъти по-евтино отколкото в Дания, а го сервират с шоколадов бонбон, курабийка и още нещо, допълнително сметана, вода и т.н. Тоест кафето никога не е просто и само кафе. И порциите са унищожително големи.

Но, най-хубавият подарък по празниците беше, че бяхме заедно и нищо друго нямаше особено голямо значение. Да сме живи и здрави :)

А, баба ми, Бог да я прости, ни пожелаваше да илядим :) Честно казано никога не съм била сигурна дали наистина идва от 1000 и дали става въпрос за години или за пари :) Когато тя го пожелаваше ознавачаше всичко, всичко.

Сега като я споменах, покрай празниците маса чаши се разливаха, но тук това не означава нищо повече от петна по покривката. А аз всеки път на ум си казвам, че на някого му се е пиело... А те всички обичаха да си пийват... баба ми обичаше ракия, а дядо ми мастика

Нова година

През новата година се очартава да съм особено заета, да пътувам доста и ако всичко върви по план към края на годината да съм произвела нещо за публикуване. Няма какво да обяснявам как почти непрестанно се стресирам от всичките неизвестни работи, които ме очакват и от всички онези неща, които трябва да направя за първи път. Предстои ми да започна да карам кола отново, след повече от 5 години прекъсване; да водя упражнения или нещо от сорта на студенти, с които иначе пием в петък; да изнеса малки презентации за проекта ми пред разни възрастни хора с доста опит; да участвам на конференция/симпозиум... Въобще необходимо ми е да остана фокусирана и да не се разсейвам с фейсбук и депресии. Фейсбукът не ми липсва.

Филми

Гледах новия Шерлок Холмс - хареса ми. Миналият ме подразни, но този беше екстра. Чакам трета част. Жалко за любовта на живота му и нейната рядка туберкулоза. Злият математик беше доста добър, да не кажа по-добър от героя на Дауни. Циганката - малко клише ми се стори, но нали трябва нещо красиво да ни радва окото. Братът-лобист - искам и аз някой ден да работя нещо, което не е истинска работа.
Другия филм, който ме разстрои ужасно беше Public Enemies. Нямам думи, освен да кажа, че ако другото ми тинейджърското увлечение, Брад Пит, ми се струва глуповато, то Джони Деп все още кърти. Как да не си му фен на този тип?! Филмът не ме пусна 2 дена и то точно около нова година, което наскоро май не ми се е случвало.Смятам през тази година да ходя по-често на кино. Липсва ми.

следколедно

2011-12-27T23:43:00.001+01:00

повече от месец приготовления за коледата, а още на следващия ден елхите са изхвърлени на улицата, бараките от коледния базар са разглобени

на 25-ти беше като нормален петък-вечер или събота-вечер, т.е. викащи, пияни хора, нагъващи дюнери по път към следващия бар

а от вчера магазините са пълни с хора по две причини - следколедните намаления започнаха, несполучливите подаръци са върнати обратно или заменени

бъдни вечер беше топъл, леко ветровит и влажен

но пък за сметка на това градът беше пуст и единствените все още работещи хора - автобусните шофьори и продавачите в арабските магазинчета

всичко мина по план, отпразнувахме един типичен български бъдни вечер и една не толкова типична белгийска коледа, изпихме общо 3 бутилки вино, разменихме подаръци и т.н.

утре се изнасям окончателно от старото място с леко лепкавата кухня и мъжкото куче, наречено Нуша

а ако всичко мине по план, към 5-6 часа ще се возя на изключително лъскав влак, където надявам се ще предлагат и вино с вечерята :)

честита коледа на всички

весело изкарване на новата 2012

Julefrokost

2011-12-21T22:23:00.002+01:00

Преди седмица-две имахме коледно парти в университета и по този повод направих един куп снимки и ми се искаше да напиша нещо за традиционния julefrokost. И след като вече ме няма във фейсбук и имахме малка "семейна" драма по този повод, реших, че е крайно време да започна да се опитвам да пиша на английски. Така или иначе 90% всеки ден прекарвам в мислене на английски или на бинглиш или на дени-инглиш. Приемам всякакви препоръки и поправки относно английския, даже ще съм благодарна. Блогът е всъщност на почти половин година, но все още ми е малко чужд... може би защото съм свикнала с дизайна и менютата на блогер и сега ми е трудно да премина на уърдпрес. Ама те пък точно сменика и блогер...

http://oebliks.wordpress.com/

Амбицията е да пускам постове за всичко, което си струва в моето датско ежедневие, които да не са чак толкова лични колкото тукашните ми постове. Следващата стъпка ще е да си направя професионален блог, но това след година-две :)

Иначе това са снимките, но нямам нерви да пиша обяснения отново, за повече информация клик на линка по-горе или върху снимката

датска поговорка: мълчанието е злато...

аквавит и постшнапс

рибка

свинско, зеле, пастет и т.н.

гренландско кафе

Тази Коледа ще я прекарам с Нилс в Орхус. За Бъдни вечер мисля да омеся за първи път питка. Иначе едва едва постигнахме съгласие по въпроса с постното.

Нямам лист с желания тази година. Единственото нещо, което искам е да сме живи и здрави всички.

Добрата новина от миналата седмица е, че мама се хабилитира, а добрата новина от днес е, че една позната си намери работа след половин година търсене и по този случай ще се виждаме по-често.

Плановете за следващата година са още в начален вид, но може би преди лятото да е дошло ще си купя професионална камера. И въобще девизът е going pro :)

Хайде със здраве!

хубав зимен ден

2011-12-17T21:10:00.004+01:00

няма нищо по-хубаво от тих, слънчев, зимен ден
барт си заминава, исках да му покажа новото си място
и после се разхождахме на плажа и той снима, изпробва някакъв филтър
стъмни се, огладняхме и след 5-6км с колело намерихме китайски ресторант,
който все още не беше отворил за посестители
избрахме си по чиния със сурови продукти
и наблюдавахме как готвача ги приготвя в два уока
пробвах месо от кенгуро
и така изпратих най-близкият ми познат от Орхус

деактивирах се

2011-12-16T22:54:00.003+01:00

разглеждах провила й във фейса и си мислех как ще си остане завинаги там с онази снимка

обърнала гръб на всички

преди няколко дена научих, че някой й бил казал, че е знаела

чудя се дали са й казали "ще умреш преди да станеш на 35"

дали са й казали как точно ще се случи

и на стената й няма нищо

няма я виртуалната паметна плоча

докато разглеждах профила й, снимките, стиховете си мислех колко е странно, че я няма, а фейсбукът й е там

почти празен

и какъв е смисълът да имаш фейсбук в края на краищата

може би е за добро

който иска да знае как я карам, къде съм, какво правя, какво пия, каква музика слушам и колко много ми е необходимо да имам живи хора около себе си не само в работно време - ще намери начин да ме намери

не е като да съм обърнала гръб

2011-12-15T00:28:00.003+01:00

колко време е необходимо за да започна да пиша на бг

минута, две

минута, две са необходими и за да спра да искам да пиша каквото и да било

защото може да звучи по различен начин, ако е преведено през гугъл транслейтър

защото не съм готова да произнеса на глас всяка своя мисъл

и защото не искам да видя написани мислите ми

и защото няма значение

преди малко чух, че съм се била борила и спечелила мястото си тук

не чувствам нито едно от тези две неща да са се случили

и в същото време не се чувствам готова да питам супервъзъра ми колко човека са подали документи за тази позиция

а темата за културните различия не ми се започва даже, нищо че беше основна тема на това коледно парти.

ще трябва да подготвя специален пост за датската коледна трапеза :D звучи малко смешно особено след като загубих бройката на бирите, гренландските кафета, виното и т.н.

кокосов орех

2011-12-12T00:24:00.002+01:00

вчера докато търсех подаръци отново срещнах оня тип с кокосовия орех :)

беше в сряда, докато изпивахме първата бира и си чакахме пиците

дойде до нашата почти сватбарска маса и единственото, което разбрах е, че искаше 2 крони. аз по принцип не давам пари на просяци, но двамата датчани му извадиха по две крони и в замяна получихме кокосов орех. кокосовият орех беше център на вниманието през следващия половин час.

вчера след като приключих с един магазин и се бях поспряла на изхода, за да си сложа ръкавиците, изведнъж някой изскочи пред мен

и кой да видя :) същия усмихнат тип от пицарията

този път извадих 2 крони и му ги дадох

в края на краищата не всеки ден се случва някой да ти продаде кокосов орех в пицария

докато си на нещо като тиймбилдинг

сега като се замисля, преди май ми се случваха по-често подобни абсурдни случки, но тогава излизахме повече, пиехме повече, спяхме по-малко и аз си говорех с непознати по-често

2011-12-09T20:29:00.002+01:00

В последно време нямам желание да говоря. Струва ми се безмислено и общо взето няма нищо кой знае колко интересно за разказване. Естествено бих могла да говоря за проекта ми, но от това никой не се вълнува особено. И малко по малко започвам да забравям как да водя разговор и как да използвам думичките. Иска се незабавна реакция и безпогрешна наредба на думите в правилно структурирано изречение. Може би щеше да е простимо ако се занимавах с нещо, чийто продукт е чисто визуален. Сигурно щях и да бъда доста по-добра, но колко пъти можеш да сменяш заниманията си в рамките на един живот. Аз сигурно съм изчерпала възможностите на няколко други човека. Чета разни работи по цял ден, освен в моментите, когато гледам цифри или графики. И понякога се прибирам изтощена от опитите си да сглобя пъзела.

Днес казах нещо глупаво, в което не вярвам, но в момента, в който го изричах наистина си вярвах, че е така. Няма нещо, което да ме спира да стоя до 9-10 часа вечерта в университета. С изключение на глада и уроците по датски. Датският свърши за тази година, а догодина не знам кога точно започва. Тоест, единственото нещо, което ме кара да се прибера вкъщи е липсата на храна в кутията ми в хладилника на етажа. То това е по-скоро тъжно, отколкото нещо, което трябва да ме радва, но всъщност прави животът ми много по-лесен от този на колегите с деца, семейства, роднини наблизо и т.н. Мен никой не ме чака вкъщи, за да ми каже лека нощ или за да ми разкаже как е минал денят му/й. Сега докато го пиша всичко това не изпитвам и капка самосъжаление. Такъв е животът. Странно е обаче как само за 5 месеца свикнах да се прибирам в празната си, тиха стая, да готвя сама, само за себе си, да си налагам някакъв относително здравословен режим - лягаш, ставаш, закуска, обяд, вечеря, петък - бира, събота - разходка, неделя - мързел. А от време на време бягство от реалността - скайп, неочаквана среща или планирано посещение, когато все едно сме се телепортирали в миналото, в миналата година.

В помещението, където пием кафе на пчд етажа сега е окачен списък с моите бисери. Във всички от тях има или определения като бързо-бавно или топки. Извадени от контекста всички звучат мръсно, явно никой не се вълнува от контекст, дори по време на самия разговор. Малко ме дразни. Всъщност днес се чувствам много стара, на хиляди години, изморена от глупостите на околните и от собственото си неумение да излизам от неудобни ситуации.

В неделя се местя. И от януари ще има борба с мързела и с неприятното датско време. 6-7км в една посока, но поне е равно и покрай морето. Утре ще купувам коледни подаръци, които другата седмица ми се иска да изпратя по пощата към София. А сега е време да продължа да си гледам сериалите.

Черно-бяла Виена

2011-12-07T22:31:00.002+01:00

Copenhagen

2011-12-03T22:07:00.003+01:00

Последните два пъти бях в Копенхаген не с туристически цели, а по работа. Което всъщност би трябвало да се нарича по учене, вместо по работа, но това е друга тема.

Вторият път беше в средата на ноември и коледната украса беше вече навсякъде. На Nyhavn беше отворил коледния базар и миризмата на печени захаросани бадеми, греяно вино и други традиционно коледни ухания се носеха във въздуха. Беше значително по-студено от сега, т.е. може и да е било 4-5 градуса, но духаше вятър и беше доста неприятно. Лошата новина е, че ако нямаш пари в брой няма как да си купиш греяно вино или горещ шоколад, или каквото и да е от коледния базар.

Трябва да е било в края на работния ден, т.е. към 4-5 часа и затова има толкова много колела. Иначе Jul e Коледа. Аз май и преди съм споменавала за сергиите с печени ядки, основно бадеми, около коледа. Докато вървях в посока към гарата, за да си хвана влака към Орхус видях нещо, което до сега за 2-3 години не съм виждала и което ми напомни за София. Честно, тук няма къде да си купиш 100грама лешници, 50грама бадеми и 50грама сушени кайсии, примерно. Не е като да отидеш до пекарната на Графа и да седиш пред витрината 5 минути докато си избереш какво точно искаш да си купиш този път.

Ето, имам си и доказателство - има подобни места и в Дания, нищо че до сега не знаех. Обаче отново като с коледния базар - без кеш нищо не става. Това с парите в брой сигурно звучи странно, но откакто получавам заплата, която ми е трудно да изхарча за един месец, не нося кеш, освен ако знам, че ще ми трябва, защото не приемат дебитни карти. Което означава, че примерно ако искам да си купя бира в петък в "бара" в департамента, трябва да имам монети... или ако искам да си оставя якето на гардероб, докато съм в галерията... или разни подобни моменти. Иначе никак не се налага да пипам пари. Затова нямаше как и да си купя печени бадеми.

***
А преди това бях точно преди хелоуин за пет дена в Копенхаген. Най-яките тикви, които някога съм виждала:

И на отсрещния ъгъл е онзи магазин за постери. Следващия път ще си купя постер от там. А тези тикви бяха пред цветарския магазин на ъгъла на Кралската градина (Kongens have). Градината повече прилича на парк, но затваря към 6 часа, ако не се лъжа. Там се намира и замъкът Розенборг (Rosenborg Slot). Много приятна градина. Сигурно и замъкът си струва. Един от дните докато се прибирах от някъде видях огромна азиатска група туристи пред входа на замъка. Но някакси не върви в работно време да се разглеждат забележителности.

залез

това на заден план трябва да е кралицата, иначе няма да ми омръзне да снимам рози

Rosenborg slot и не се вижда но има канал с вода и малко мостче... беше точно преди градината да затвори, т.е. след работно време и не можах да вляза дори в двора на двореца

контрастът не е много добър но това дърво беше толкова яко :) падналите листа са като отражението на короната във вода, само дето има трева вместо вода... колкото и странно да звучи

И общо взето така изглежда този парк - доста приятно. Половината от посетителите на парка бяха с фотоапарати с огромни обективи, останалата половина позираха за снимка. А на входа на градината имаше една датчанка на колело. Но предполагам при по-хубаво време и в друг час е пълно с посетители.

Иначе много приятно, апартаментът, където мога да отсядам докато съм в командировка е на няма и 10мин от градината. И също така е много близо и до Østerport station :) Чудесно местоположение.

Østerport station от покрива на сградата, където се намира апартамента

Е, беше малко шумно, но няма как да се оплаквам при положение, че бях толкова близо до центъра, че можех да си ходя пеша през цялото време.

Ако не съм споменала по-рано открих едно кафе, което ми е любимото кафене в Копенхаген, за сега. Намира се в приземния етаж (мазето) на една от сградите от снимката със залеза :) т.е. точно до Кралската градина. Имат невероятни сандвичи, можеш да гледаш как ти правят кафето и освен това е пълно със стари мебели и с гоблени, има кактус на една от масите и графити на една от стените. Има безплатен интернет и чили конкарне за смешни пари. Препоръчвам горещо.

Един ден искам да си имаам подобно място. Ще си провеждам работните срещи там :)

И няколко офтопика, понеже вече ми се изчерпаха снимките... запалих се по един сайт, където публикуват всеки ден разни графики:

http://www.economist.com/blogs/dailychart

И това някакси го открих след като гледах една лекция на един тип, който работи в The New York Times и всъщност работи това, което аз бих искала да работя. Лекцията е доста приятна и това само защото сме на едно и също мнение. До сега винаги ми се е налагало да обяснявам колко е важно как си представяш резултатите и че не е достатъчно само да имаш някакъв отговор. Всъщност как си представяш резултатите в повечето случаи може да е по-важно от това какви точно резултати си постигнал. Външният вид продава.

http://flowingdata.com/2011/12/01/shan-carter-on-data-storytelling/

Та така. Статистика и дизайн на едно място. Или по-точно анализ на данни, което не е точно статистика.

Друго интересно, което открих тези дни е списанието Intelligent life и ужасно ме е яд, че не ми остава време да си го прочета. Като казвам, че не ми стига време имим предвид, че обикновено като се прибера вкъщи вече не мога да се съсредоточа и да възприемам информация поднесена в текстов вид.

Ох, аз най-важните работи пропуснах... забравих за русалката и за Nyhavn. Няма какда се мине без тях.

тоалетна от покрива, на която обикновено се правят яки снимки на nyhavn

Малката Русалка :)

А понякога

2011-11-27T19:01:00.003+01:00

животът се случва точно както във филмите :)
за да откриеш изнанедващо как няма невъзможни неща
и как когато има желание има и спонтанни решения
за да има приказка някой трябва да й позволи да се случи :)
да повярва и да продължи да вярва
май това беше най-романтичната изненада, несравнима с нищо друго, което ми се е случвало до сега
като се замисля май няма друг, който да пропътува повече от 2000км и да смени повече от 7 влака за един уикенд, за да прекараме ден и половина заедно

Олборг и по-точно Норесундбю(и) ще си остане нашето място, там където се намира първият ни дом, където празнувахме първата си нова година заедно, гледахме фойерверките и се мъчихме да отворим бутилка с шампанско :) там където карахме колела, разхождахме се, пазарувахме, аз мрънках и недоволствах, оплаквах се от времето и хората... и в края на краищата, въпреки целия хейт, който Олборг отнесе през изминалите 2 години - все пак си остава онова място, където бяхме заедно и бяхме щастливи :)

афтър дъ брейк

2011-11-25T00:26:00.004+01:00

Химията и нейното проклятие. Разни хора се страхуват от родови проклятия и от това, че греховете на техните пра-пра-прабаби и дядовци им съсипват живота. Аз си имам химията за тази цел.
В първото ми училище, 73то, химията някакси не си спомням да сме я учили... имам спомени от биологията, физиката и по-специално оптиката, българският, математиката, руският и т.н. даже си спомням учителките, как изглеждаха, как протичаха часовете и т.н. но спомен от химията - нямам. имам спомен даже от разни странни извън-класни занимания, като например един стен-вестник, с който идея си нямам как съм свързана, и един фотографски курс, но учителят по история, който водеше курса си счупи ръката и общо взето курсът умря.
После в техникума... все забравям, че беше колеж, а не техникум :) Химията беше голяма мъка, а и на икономисти химия за какво им е? Спряхме да я учим или в 9 или в 10 клас. Спомням си, че препускахме през органичната химия по едно време. Но спомените са ми само от залата, където се провеждаха часовете и нищо повече. Никакъв спомен кой ги водеше.
В университета имахме химия на водата един семестър в първи курс - изкарах 3 или 4 и бях много доволна. По-късно по материяли учихме за цимента и там имаше малко химия, но съвсем малко.
И всеки път след като свършвах с химията си казвах, че повече никога през живота си няма да се занимавам с химия. никога никога. това малко като с връзките от разстояние. аз никак не вярвах, че са възможни и не можех да разбера защо хората се самонаказват по подобен начин. ама явно това си ми е номерът - а съм казала, че нещо е за последно или че никога не бих го направила, а се е появила ситуация, в която ми се случва точно това, което иначе никога не бих си причинила.
откакто съм в дания се опитвам досегът ми с химията да е възможно най-малък, но както практиката показва - няма начин! и януари, може би 6-ти, имам изпит по геохидрохимия. Това е като хардкор химия, особено след като понятия като валентност са ми малко мътни. даже не съм сигурна дали се казва валентност или валенция.
иначе животът си тече. не съм виждала слънцето от много много време и това ми се отразява. миналите зими беше студено и снежно, тази зима е 10градуса, т.е. топло, влажно и сиво. Освен това е и тъмно. А и предишните две зими имаше кой да ме изхвърли от леглото сутрин. Не буквално.
Друго - започвам да свиквам с това да не следя колко пари харча в супермаркета докато пазарувам. откакто нямам кеш и плащам с карта нямам идея колко пари харча на седмица - живея малко по-спокойно. не че спокойствието е нещо, което ми е в липса. тук можеш да се побъркаш от липса на стрес. И от самота, тишина, липса на близост... и т.н.
тази седмица всеки ден научавам нещо ново. Това ме кара да се чувствам наистина добре.
Имам малък напредък и в ориентирането в геоложките епохи (?).
Въобще, старая се. Единственото, което напомня за депресия е, че съм изключително физически неактивна, храня се относително нездравословно - готвя си 3-4 дни в седмицата, ям сандвичи през деня, не си лягам рано, ставам рано, т.е. не си доспивам и имам склонност да гледам затъпяващи сериали.
освен това преживях 48 часов изпит по анализ на данни... и тук мисля 5 минути за превода на multivariate...
имам желание да пусна пост за белгия тези дни
освен това искам да си пиша писма с някого, но всъщност не съм сигурна, че има нещо кой знае какво за описване.

2011-11-10T00:52:00.002+01:00

главоболието не ме напуска
не пия вода и съм непрекъснато в интернет
лежа в леглото, пия вино от бутилката и гледам сериали
гледам непрестанно сериали, освен когато съм в университета
и причината е, че са по-интересни от живота ми
а животът ми не е интересен, защото не искам да бъде
не искам да бъде, защото предпочитам да съм нещастна
да имам главоболие
и да се ненавиждам
докато отпивах една от последните глътки отново имах усещането че вървя по ръба
параноята, че съм близо до пропастта, която е по-скоро спирала, е на дневен ред
цял живот се боря срещу собственото си самоунищожение
все някога трябва да се изправя пред този страх
че ще изгубя контрол и че ще загубя всичко
дания ме превръща в робот
няма желание, няма емоция, няма чувство
има просто отброяване на минути, дни, месеци
има дни когато просто не маго да понасям това място

980км

2011-11-08T22:11:00.003+01:00

разстояние приблизително 980км:
швейцарските алпи и датската част на балтийско море имат само два часа разлика

:D

2011-11-03T20:33:00.000+01:00

Добрите новини са като кофеина :) Малко се притеснявам как точно ще спя довечера...
Ъпдейт по въпроса със смяната на адреса...
Точно преди около час се върнах от едно интервю за потенциален нов дом, сипах си чаша червено вино и докато вечерям си проверявах пощите, блоговете, фейсбука и т.н. нали живея 60-70% в интернет и само около 30-40% извън него. И както си отпивах от червеното вино, което между другото е мерло от чили и не е нищо особено, телефонът ми звънна. Това да ми звънне телефонът е изключение, особено по това време. За разлика от заобикалящите ме нямам айфон, хтц или някоя от другите производни и на практика ползвам телефон само ако трябва да се обадя на доктор, такси, общината или във връзка с работата ми или ако ми трябва да знам колко е часа. От другата страна се оказа жената от интервюто за новия ми дом.
Преди около час и половина седяхме около масата в тяхната всекидневна, отпивахме кафе, разглеждах договора и си говорихме за Витоша, за София от времето на Комунизма, за изборите и избирателните системи, за моето шарено св... това с шареното св е история, която повтарям всяка година по няколко пъти и общо взето вече дори не си спомням коя част е наистина истина и коя е като за интервю за работа. От много повтаряне историята сигурно се е поизменила. Както и да е, беше приятно интервю, а още по приятна изненада беше самата стая.
Стаята се оказа всъщност две стаи или по-точно стая и кухня + тоалетна, която в момента се преустройва на баня. Всичко изглежда ок, даже има мебели, което тук не е чак толкова често срещано. Наемът включва ток, вода, отопление, интернет, безплатно ползване на пералня и сушилня, а ако имам желание и на миялна машина. В кухнята, която не се води истинска кухня, защото няма печка... но има два котлона, абсорбатор, хладилник и голяма дървена маса. Стаята е с вграден огромен гардероб, легло, бюро и т.н. подробности.
Този почти апартамент си има собствен вход и отделно врата-прозорец, предоставящ излаз към зелената площ пред къщата.
Най-яката част от цялата история е, че къщата, където е този почти-апартамент, се намира на няма и 50метра от плажа. Някъде в края на август карах колело в тази част на града и си мислех колко би било яко ако си имаш семейство с деца, куче, котка, ала-бала... да си имаш къща този квартал. Достатъчно близо е до центъра, т.е. на 5-6 км с колело, има и автобуси, но при положение, че велоалеята се движи през всичките тези 5-6км покрай брега или покрай една гора, не мисля, че ще взимам автобус. Освен може би в снежните седмици/месеци, ако има сняг тази година.
Толкова се зарадвах на това обаждане, че са ме харесали и ще ми пратят договора по мейла, за да го разгледам, да допопълня личните данни и някои дати, подпиша и върна обратно :)
Ако нищо не се обърка би следвало преди Коледа да живея на най-якото възможно място :)
Споменах ли колко се радвам и как не мога да си скрия усмивката?

Цюрих

2011-11-01T22:28:00.006+01:00

Цюрих би бил моят Париж, ако бях писател-художник-артист

Като романтична първа среща, продължила 4 дни и 3 нощи или 3 дни и 4 нощи

Много много усмивки, снимки, кафета, филми, картини, разходки, фондю и

яли пили и се веселили

и така 2 години си изтекоха без да ги усетим :*

подробен пътепис - ако имам време и желание

и докато още съм щастливо опиянена от изминалите няколко дена наистина, ама наистина препоръчвам

по възможност в малко и почти празно кино в Цюрих...

The Blindfold

2011-10-23T17:29:00.002+02:00

трудно ми е да кажа, че ми хареса. но това е защото всъщност ми се четеше нещо друго. болезнено откровена. докато я четях имах чувството, че чета нещо като дневник... че имам достъп до нещо, което е прекалено лично и би трябвало да си остане такова. преди малко прочетох ревюто в the independent, което е ок и освен това потвърди подозренията ми за леката биографичност на книгата. точно преди да го прочета се бях замислила за името Iris. и как ако се поразместят буквите можеш да напишеш Siri. това с името изглежда като да е важно за историята, след като на няколко пъти главната героиня се притеснява от това колко лесно е подменила името си. и в последствие самоличността си.

има нещо познато, напомня ми на някого. естествено не е 1 към 1, но някои от сцените са ми толкова познати. предполагам всеки е имал или има налудничеви периоди. когато си изгубил себе си. или когато се чувстваш абсолютно безпомощен. аз не съм сигурна, че бих искала да пусна един куп анонимни набюдатели в моята стая докато си изживявам моите си моменти на лудост.

когато започнах да чета книгата не знаех, че ще става въпрос за някой, който има мигрена. аз нямам мигрена, но имам главоболие, което е почти винаги там, даже не знам кога не е. нилс обаче има мигрена и съм виждала как изглежда, когато има един от своите пристъпи. аз си мислех, че мигрената му е резултат от това, че не "разговаря" със себе си, т.е. че не се познава или че не е искрен със себе си и заглушава вътрешния си глас. както ида е, аз не разбирам и не съм специалист, даже нищо не знам по въпроса с мигрените. беше ми интересно да прочета описанията на тези състояния. мисля, че сега ми е малко по-ясно какво точно представлява.

в тази книга няма нормални, скучни, средностатистически хора. има ги изключенията

студентката по литература, която има мигрена и един куп откачени и несполучливи връзки... и там никъде не е спомената самотата. самотата липсва като понятие в тази книга, а в края на краищата би могла да е една от причините за почти всичко; при връзката й с професора, липсва вината... жена му е спомената тук, там, но изглежда като да не притеснява по никакъв начин Ирис; и има някаква странна вътрешна борба срещу това да си лош, където кулминацията е когато почти взе пистолета на един полицай.

а онзи тип Paris... провокаторът, онзи, който обича да изкопчва тайни, да си играе с хората.

колкото повече мисля за тези типове от книгата, толкова повече ми се струва, че познавам един Paris и една Iris, естествено те са доста по-сложни, защото са реални и са ми били близки в един или друг момент.

много подходяща ми се струва тази песен на масив

Repeat again and again :) Love song competition

2011-10-20T22:07:00.008+02:00

мисълта, че само една седмица остава докато хвана самолета за цюрих ме изпълва с топлина и желание да разпръсквам любов във всички посоки

то и всъщност друга емоция няма напоследък, освен ако не си я измисля или ако не я открадна от някой сериал. по този случай си забраних да гледам gossip girl. прекалено много симпатизирам на чък и прекалено на вътре взимам всяка серия. като изключим госип гърл, вчера си купих една книга и осъзнах колко ми е обеднял речника. то всъщност българският ми речник е обеднял, английският никога не е бил богат. но както си четях и си превеждах по едно прилагателно на изречение се сещах за разни думички, които не съм използвала с години. езикът е станал един такъв плосък. ама и аз не мога да се сетя кога за последно прочетох книга. трябва да е било миналата година. от тогава съм започнала поне 3 и съм ги докарала до към 1/3та.

толкова за лиричното отклонение, мисълта ми беше за любовта и това колко някакси щастлива ме прави мисълта, че скоро ще видя нилс.

и както си разпръсквах любов из стаята и търсех разни лигави песни в ютюб изведнъж ми хрумна да си направя лична класация на песните, които в един или друг момент съм въртяла до втръсване.... то няма да е точно класация, защото не мога да ги подредя по никакъв признак, но пък това, което ги свързва е repeat again and again and again :) igen og igen og igen :)

Where the wild roses grow

Това е май и единствената песен на Кайли или на Ник Кейв, която някога съм въртяла непрекъснато. Необяснимо много ми харесва, може би заради двете версии на историята.

Nothing compares to you
Вярвам й и не мога да откъсна очи от нея докато пее. Освен това мога да я разбера за какво говори. Нямам представа кога съм я чула за първи път, но всеки път ме ме кара да се вслушвам все едно не съм я чувала преди.

Killing me softly
мил детски спомен... пуснаха я на ледената пързалка на славия и докато се пързаляхме някакси неусетно се бях хванала за ръката на един виктор. никога не видях виктор след това, но явно е имало повече емоция отколкото в първата ми целувка, защото не си спомням името на онзи тип, с когото се целувах за първи път. И може да не е особено добра като за любовна песен, обаче винаги ме връща в онзи много далечен леко зимен ден.

The story
всъщност тази песен я свързвам със стаята ми в софия и с един не чак толкова щастлив период. но някакси беше уютно да си я слушам непрекъснато, докато си лежах на леглото и не мислех за нищо.

Everytime
Трябва да си призная, че харесвам Бритни :) и май тази песен ме е разплаквала, което вероятно е била целта... сега като я слушам се чудя защо точно ме е разплаквала

What goes around... comes around
Още една песен, която в един определен момент просто не спирах да въртя. Мисля, че това в началото I'm bored ме е грабнало. Дълго време наистина ми беше досадно, скучно и чак противно да живея живота си в софия. Не беше заради града, а заради начинът, по който живеехме, по който се забавлявахме и не знам... имаше някаква упадъчност, бях в спиралата и усещах как е ужасно лесно просто да се отпусна и да продължа все по-надолу.

Can't take my eyes of you
Това е заради филма. Страшен фен съм на този филм, и на четиримата и техните герои. Не мога да се поставя на мястото на нито един от тях, но докато слушам тази песен не мога да не се развълнувам. Обаче знам какво е да не можеш да откъснеш очи от някого. Разбирам.

I Don't Wanna Miss A Thing
I could stay awake just to hear you breathing; Watch you smile while you're sleeping...
И аз можех да живея така завинаги...

сигурно ако се понапъна мога да намеря и други, но това бяха първите песни, за които се сетих

rip

2011-10-17T14:39:00.003+02:00

полях растението с вино

може би кактусът щеше да е по-подходящ

не бяхме близки, но имам спомени с нея

и колко се дразнеше, че не нося сутиен

синьото й отиваше

тъжно ми е, че времето й изтече толкова внезапно

съмнявам се да е имала време дори да осъзнае, че умира

да се види за последно с приятели, да си оправи сметките, ако е имала такива, да си подреди документите, да сбъдне някоя и друга мечта, да зачеркне нещо от оня списък, да каже какво мисли на онези, които заслужават

спомням си, че искаше дете и че единственото дете, на което успя да се порадва е онова на сестра й

и естествено в подобни моменти аз мисля за себе си, защото тя беше на моята възраст и защото съм егоист

да почива в мир

поредното погребение, на което не присъствам

Århus, Hos Sofie's Forældre, Niels&I

2011-10-15T23:12:00.008+02:00

sorry for the poor English, but I didn't feel like writing in Bulgarian tonight

the picture above is from one of my favourite places in Aarhus - Hos Sofie's Forældre
i went there last sunday morning, because i felt like doing something special :) it was the first day when i was feeling better after spending couple of days in the bed

we (Niels and I) found this place in december 2009, in the coldest winter ever. the winter when it wasn't supposed to snow. the same winter when i didn't succeed getting home for Christmas...

that was our (Niels and I) first small excursion as a couple :)
we delivered our first project the day before, took the train, and stayed for two nights in the SAS hotel :) enjoying the sauna, the TV (i miss watching tv) and the big and comfortable bed :)

Århus ІІ

I wanted to spend some time with him before we go home for the holidays, so we chose Aarhus. Aarhus was kind of Our town :)

It was one weekend at the end of october 2009, i think, when we were already bored to death of Aalborg and decided to go sightseeing in the closest bigger city. we were still just friends at that moment. I remember that we had a really good time that day. There was something special in the atmosphere :) I could imagine myself living in Aarhus. Of course, it was just a hypothetical possibility. At that time i didn't dare to dream of anything in the far future :) And I definitely couldn't imagine that 2 years later I will be a phd in the Geological department in aarhus, while my boyfriend is also a phd but in another university far far away :(

Maybe I should be happier than I am now: I got everything I wished for, after all... two years ago I just wanted to graduate from Aalborg University, to get a job and to move to a somewhat bigger city, where I can find a proper cafe open on sundays. More or less that was the intention. If I have to be fair, I should admit that I got much more than that. I met Niels and we had a very good life together. Hopefully in 3 years we will live together again :)

to sum up, being here is nice, but is also painful... there are flashbacks almost on every corner and it is difficult to not include the name of niels in every second sentence.

Århus І

Horsens

2011-10-07T22:17:00.002+02:00

загубих се няколко пъти
и след 3 дни кръстосване пеша из града - аз все още не мога да се ориентирам
малък и симпатичен
имат си голям колеж, който се намира извън града, ама аз това не го знаех
още на входа чух българска реч
ако всичко се развива по план в неделя ще пътувам към германия, а в понеделник ще видя за първи път синхотрон...

2011-10-06T19:45:00.002+02:00

чай от мента
ледени чаршафи

me shoes :)

2011-10-03T22:39:00.004+02:00

така
аз по-сериозна снимка от последния уикенд не можах да изнамеря, но то няма значение
спомените ще топлят през дългата зима и без да разглеждам снимки
сряда, четвъртък, петък - целодневен курс на датски
не ми се приказва или пише за това много много, освен че бях подлъгана от мащаба на картата и за първи път от много време подцених разстоянията в малките датски градчета
като казах малки градчета - хорсенс е новото попълнение в колекцията ми от малки датски градчета... снимките отлежават на десктопа
в четвъртък вечер - Phd movie прожекция... нали, онова филмче по phdcomics.com
"And how is your research going on?" hahaha
очакванията бяха ниски, затова разочарование нямаше
филмът е ок, не повече от ок
после ме заведоха в барът, където в четвъртък коктейлите са на половин цена, т.е. 2 за 60крони. това е мега евтино като за добър коктейл. пробвах ги почти всичките с изключение на лонг айланд - който съкс по дифолт, но този път дори повече
значи 4 коктейла по-късно и добро утро в 6:30 последвано от цял ден на полето
изпробване на помпи, даже разни устройства, които трудно могат да се нарекат помпи, ама айде да не издребнявам
петък - изпит
след изпита friday bar, фалафел, болкан парти. болкан партито беше ок, музикантите - датчани; на моменти се усещаше, че не са вътрешни, а само почитатели, така да се каже, не тече във вените им балкански дух
събота - закуска в сладката малка пекарна на съседната улица заедно с май най-близкия ми колега от университета и препичане на слънце, после влакът ни стовари в олборг, където аз бях се вживяла в ролята на екскурзовод
леко сладко-горчива носталгия по миналото и преоткриване на чара на олборг - откритите пространства, небето и т.н.
барбекю на покрива, слънце, слънце, слънце, студентското кафе, където можех да вляза за без пари на едно надсвирване. надсвирването беже зле, палячовци с инструменти и странни прически,
после мястото с хубавата музика и няколкото диджея, и патиците по дървените греди
мястото е наречено viva la revolution и аз не можах да го произнеса близо минута-две
препоръчвам
основната цел на посещението беше да покажа на колегата The street (Gaden) или както официално се нарича Jomfru Anne Gade... дано не съм направила грешка в изписването
та Gaden е специално място в Дания. това е улицата, където всеки знае защо е отишъл
секс и алкохол
и датчанките са с празни погледи, къси рокли и високи токове
без значение дали е лято или зима
през зимата е по-забележително
и ако си бил 5 години в Дания и не си стъпвал на gaden - не знам... дава една малко по-пълна картинка за датчаните и липсата им на култура. всякаква култура, но най-вече култура на пиене
Улицата е забавна, няма спор, но не бих могла да се забавлявам там, ако ходех всяка седмица... да кажем на 3-4 месеца веднъж е поносимо
неделя - закуска, разходка в парка, разходка, малко пазаруване, малко архитектура и разглеждане на Утзън центъра, чайна бокс и колелото на нийлс е изчезнало от гарата, където го оставих преди 2 месеца
малко ми стана тъпо, но можеше да се очаква
изпуснахме влака
и последните дни бяха наистина пълни и приятни
много разговори със стари приятели, смях и попиване на последните слънчеви лъчи за тази година

Indian Summer

2011-09-27T22:03:00.003+02:00

последните дни са пълни със събития, които не искам да забравям. започвам да свиквам с новия си живот. имам си малки ритуали и любими кътчета из квартала. освен това в следващия месец се очертават много много най-различни предизвикателства. всичко изглежда толкова различно, когато времето е хубаво. аз съм щастлива... или почти щастлива.

Nordisk Panorama 2011

2011-09-25T22:08:00.005+02:00

Едно от предимствата да живееш в малко по-голям град е, че има и малко по-голям избор от забавления, т.е. има кино-фестивали, музикални фестивали, опера, театър, концерти и т.н. - има от всичко по много. Разлика наистина има и се усеща.

Тези дни се провежда фестивал на скандинавското кино (Nordisk Panorama. Фестивалът всъщност е за документални и къси/кратки филми (short movies).

Общо взето и петте филмчета, които изгледах, бяха на моменти леко шокиращи за моя ограничен балкански светоглед. Филмчетата събрани заедно показват колко различни са скандинавците от нас. Аз все още се слагам в това "нас", което би трябвало да предтавлява "нас, българите".

Не мисля, че имам търпение да пиша дълги ревюта на 5те филма, но не ми се иска да ги забравя. А понеже забравям доста напоследък - налага се да напиша ред-два.

Anti-Reproductive Mating Ritual

В описанието на това филмче пише

"Two young boys perform a ritual on skateboards in frostbitten Tromsø in Norway's north"

Двете момчета са първо с боксерки, а в последствие само по чорапи и кецове. Не съм сигурна какво точно беше посланието, но е малко извън еротиката и леко граничи с порното. Камерата беше толкова нахално близо, че чак ми стана неудобно, което съвсем не може да се твърди за двамата юнаци. Въпреки лекия шок от не просто голотата, ами близките кадри, филмчето беше красиво и безсрамно по детски.

Не можах да намеря нищо в ютюбето нито във вимео, само две снимки в гугъл:

Skallamann (Baldguy)

"A vital musical about being who you are and loving whomever you want"

Леко смешен мюзикъл, но това, което ми хареса е диалогът. Синът се прибира вкъщи и съобщава на родителите си, че Го е направил с плешив мъж. Майката е възмутена и не може да повярва, че синът й го е направил с плешивец... какво ще си помислят съседите и т.н. Ако филмът беше български, драмата щеше да е по-скоро в стил "ама ти си гей?". И другата запомняща се част беше разговорът между плешивия мъж и момчето, след като се срещнаха в града. Диалогът според мен е непреводим или поне не без допълнителни обяснения... да кажем, че е нещо като:

Плешив мъж: Мерси за снощи

Момчето: Мерси за снощи

Плешив мъж: Беше ок

Плешив мъж: Да, беше ок

и плешивият мъж подарява червения си шал на момчето. Всички започват да пеят и танцуват отново. Бащата убеждава майката, че няма значение дали мъжът е плешив като й припомня как нейния баща е реагирал първоначално на дългата му коса.

Филмът не може да бъде по-скандинавски отколкото е.

И откъс от филмчето:

SKALLAMANN - en liten smakebit from NewsOnRequest on Vimeo.

The Great Mistake

"A fading Sicilian gangster family sends its best hit-man to settle an old score with someone who has evaded them for thirty years. Their prey, Giuseppe Baldini, has been spotted in Venice. Why is he so important? And how good is the family's very best hit-man at the end of the day?"

Анимация. Приятно нeнатоварващо филмче за грешките и перфекционизма. Най-великият наемен убиец е изпратен да убие някого във Венеция. Почти до края на филма не се разбира кой точно е този тип и защо трябва да бъде убит. Оказва се, че преди незнам-си-колко години е вкарал автогол и с това е провалил целият си живот. Провал, провал... колко да е провал. Наемният убиец не бърза за никъде, похапват спагети, пийват вино и се отдават на сладки приказки за миналото и големите грешки. Аха и да се подлъже и от най-велик наемен убиец да се превърне в просто наемен убиец... О да... филмчето не е черно бяло, но е малко сивкаво

Tvillingen (The twin)

"Gustav is a hard-working architect and a passionate free-diver. He practices holding his breath all the time: in his car, at work and even while sleeping. The resulting hissing noise keeps his girlfriend awake. He consults a doctor, who discovers something strange in Gustav's throat."

Филмът е стране. Колкото е красив, толкова е и отблъскващ на моменти. По-важното е, че всъщност този филм е опит от страна на Густав да обясни на своята приятелка защо е такъв какъвто е и какво означава да имаш близнак. Аз излязох от залата объркана и леко тъжна. Факт е, че е оригинален и изпипан визуално.

Góður Staður (Utopia)

"A student has a temporary job in a remote home for the disabled. He discovers strange working procedures in which democracy seems to be threatened."

Това малко ми напомня на "вие ме лъжете, че ми плащатe, а аз ви лъжа, че ви работя". Само дето става въпрос за избори и за това как привидно всеки има право на глас, но всъщност резултатът е без значение. Готвачът е сготвил рибата преди да се проведе избор за това какво да има на вечеря... Мда

Та така, в общи линии това е. Скандинавското кино рулз както се оказва. Нали, това само при условие, че ни се гледат филми, върху които може да се мисли. Иначе в останалото време се приспивам (буквално) с американски сериали.

fat freddy's drop

2011-09-22T22:34:00.004+02:00

концертът беше невероятно добър
днес се събудих и тежестта в гърдите беше изчезнала
може да е и заради слънцето, което най-после се появи, но по-вероятно да е заради музиката снощи
докато тичах тази вечер ми се прииска да имам фотоапарат с мен
саундтракът бил много важен се оказва
днес беше съвсем различен ден, въпреки че нямаше кой знае каква разлика
говорните ми умения закърняват
после ходи обяснявай, че по принцип и не само когато говориш английски си дебил
реших да се завърна в блог.бг
колко е лесно след като си убил един nickname да си го върнеш
чакам едно нещо да се случи, т.е. чакам да видя дали ще се случи
и е въпрос на няколко седмици до месец цялата история да се повтори
липсват ми интригите и гимназиалното им ниво
но не може да става въпрос за искрено и лично, не там и не пред онези хора
пф, била съм доста общителна някога, преди да се сблъскам със скандинавската сдържаност и да загубя говорни способности
ужасно много ми липсва комуникация, без да водим онези разговори за културните разлики, за дания и датчаните, и за това кой кога ще напусне тази толкова сива, но щастлива страна
щастлива - пълни глупости
и аспиринът е с кодеин
говори ми се за картини, филми, музика, книги, почивки, научни открития, светски събития
и съвсем не ме вълнува политиката, икономиката, конспирациите, климатичните оръжия, края на света и други подобни глупости
животът е прекалено кратък, за да се тревожа за нещо извън моя мащаб
със здраве!

там

2011-09-17T00:33:00.005+02:00

Живея от другата страна на улицата. От моята страна е сънливо, тъмно и шумно. От другата страна на първия етаж е партито. Прозорците са отворени, тинейджърите подскачат на всякаква музика, крещят, пият, сменят шакира с дръм енд бейс и обратно към мистър саксобиит и после поредната боза, сигурно е жъстин бийбър... а единственото, което аз исках е да се прибера и да си легна да спя.
не знам кое ме дразни повече, че не мога да спя заради тях или че не мога да се забавлявам по подобен начин. някакси се оказва прекалено трудно да е се преструвам, че ми е забавно, да се наливам с алкохол, да отпиша утрешния ден в мързеливо главоболие и да чакам да дойде неделята, за да си кажа - нов ден нов късмет
имам два офиса. и в двата в момента е тихо и приятно. в университета имаме "дневна" на пчд етажа, т.е. на тавана. на тавана прозорците са овални - един, два на офис. дневната е с два дивана ниска масичка, голям плосък телевизор, кафе машина, две кафе машини и една кана за вода. в хладилника в университета имам повече храна отколкото в хладилника вкъщи.
живея с двойка. и не, не ме притеснява, че са двойка. оказва се, че погрешно на чучу и нейното мнение, не е толкова трудно да се живее с двойка. притеснява ме единствено, че нямаме график за чистене на кухнята и банята, които споделяме. имат куче - нуша. нуша е тих. и маха с отрязана опашка, гледа от долу на горе с големи кафяви очи и по всичко прилича на женско куче. но не е. лакомо е и обича да облизва пода. жива прахосмукачка. нуша живее тук от време на време. точно както моите съквартиранти. няма ги по 3-4 дена в седмицата, стават рано рано призори, вечерят рано и се затварят рано в стаите си. аз ставам късно, лягам късно, вечерям по два пъти и все след 9. единственото показващо, че някой живее тук с мен е миялната машина. аз не я ползвам, но въпреки това от време на време я чувам да работи. основно когато вече няма никакви чисти чини, вилици, ножове, дъски, тигани и тенджери. или по локвичките в банята. понякога си мисля, че всъщност са остатъци от моите наводнявания на банята. в моите разбирания банята е помещение, където водата може и ще бъде навсякъде. което се оказва, че не е валидно за всяка къща. в някой бани излизаш от душ-кабината или ваната абсолютно сух.
живея близо до университетския парк. три езера, една библиотека, два музея. само езерата съм посещавала. три пъти - тичах. тичането е ново. не ми харесва, но май това е най-безобиния начин да си причиня болка. друга болка. всичко е зелено, но повече кално. пейките са мокри. в същия парк, където беше beer-bowling-а. и шатрите с шити музиката миналия петък.
живея на 10 мин бавно ходене до факултета, на хълма. карам колело, защото ме мързи да вървя. има логика.
живея в реалност, където до петък всичко е сериозно, тихо, задълбочено и най-вече геоложко. всичко е геология. и те са геолози, с главно Г - студенти по геология, докторанти в геоложкия институт... напомнят ми на моя университет и как в продължение на години живяхме с табелките инж. хтс инж. вик и т.н. става по-важно от това какво харесваш. drilling! why are you going o drill? because we are geologists - we like drilling! или ...the box with the collection with rocks. you have a collection with rocks? but of course, every geologist has a collection... or at least couple of rocks... actually you (not me) had some pretty nice rocks.
аз пък имах прекрасна мишка с която чертаех, колекция от мишки... и не нямам geological hammer.
или другия интересен разговор... i'm not a geologist. But why? Why not? хммм знам колко е безмислено да обяснявам как геологията не е единственения възможен избор.
и всичко останало е ок. по-странното е, че се чувствам на моменти по-добре когато съм във фирмата, а не в университета. вярно, че са възрастни, но поне говорим един и същ език. не е вярно. не говорим същия език, просто разликата във възрастта е по-малка вероятно. аз остарях през последните три-четири седмици.
един ден докато катерех хълма изведнъж ми хрумна как ще се събудя на следващата сутрин с изцяло сива коса. малко като в някой от онези източни филми, където хората летят.
друг ден достигнах до заключението, че всъщност в моя живот няма нито един човек, който да ме познава. няма нито един човек, който да ме е познавал, наистина да ме е познавал в повече от един период от моя живот. което е една доста непълна картинка. и не, причината не е изцяло в мен.
наличието на свободно време се използва по предназначение - мисля. анализирам, вадя си изводи и се променям. другото, което бих могла да направя е да си запълня програмата с какво ли не, само за да не се сблъскам с призраците на миналото. някои са от настоящето. и да не стигна до дъното, когато няма нищо повече да изясняване и въпросите са намерили своите отговори.
животът е прекрасен, но е и ужасно мъчение
и това зависи най-вече от приоритетите. аз днес се опитвах да си отговоря кои са важните неща в живота ми. трудно е да лъжеш сам себе си, когато лъжата и истината съжителстват в една кухина. отговорих си и отговорът не беше дипломатичен. и едва ли ще го повторя на глас пред когото и да било.
живея сама и нямам приятели на по-малко от 100-150км и около 20 евро. в един и същ момент приятелят ми, който е и моят най-добър приятел, заминаха. както много други хора заминаха. разликата е, че поддържаме връзка с него, буквално и преносно. и ще летим на север и на юг и така в продължение на минимум 3г.
междувременно моята коса може и наистина да побелее, мисля че ще я оставя бяла
леко съм изморена от това да съм усмихващата се и правеща весело-глуповати грешки на езика. искам да мога да говоря сериозно с някого на живо без той/тя да смени темата, да изчезне или да се направи, че съчувства. искам да не се налага да играя игрички, за да се сприятеля с някого. би следвало да е лесно - аз казвам какво искам, ти казваш какво искаш, намираме къде интересите ни се припокриват и това е то! да начертая схема? и това не е сериал, който се излъчва веднъж в седмицата - петък. ежедневие, изисква се ежедневие или ежедвудневие.
партито свърши, надявам се... музиката спря и сега остава да се изнесе тълпата
пияна парти масовка се движи бавно - въобще не се движи докато няма необходимост, т.е. докато все още има алкохол
да видим

2011-09-04T20:46:00.000+02:00

Festugen

2011-08-28T12:01:00.004+02:00

напоследък пиша само като ми е тягостно; вчера беше хубав ден

вчера чух едно прекрасно обобщение на една датчанка, живееща в полша

говореше за езика и за това как се променяш докато учиш и как когато говори полски или английски или датски се чувства различно, е различна

говореше и за завръщането в дания и че всъщност не иска да е точно сега и за това как след като е живяла навън около 5 години, съвсем не може и не иска да толерира някои неща, които преди е смятала за част от датската култура. примерът беше с бруталния сарказъм и липсата на мярка. датчаните са като деца в това отношение. задават въпроси и изразяват мнение без да щадят чуждите чувства. слушах я с интерес, защото всъщност е рядкост да срещнеш датчанин, който може да говори за дания

това, което ме разтърси беше начинът по който описа полша и обяснението защо мисли, че не би останала завинаги там. нещо от сорта на "потискаща меланхолия"

мен ме потиска негативизмът в българия, но мисля че меланхолия е също доста добра дума в случая. предполагам това е някакъв общославянски синдром. обречеността и очакването на края

фестуен е фестивалната седмица в орхус

толкова много положителна енергия и свобода

африканците танцуваха и пееха и докато ги гледах не можех да спра да се усмихвам. доста ми е трудно да намеря точните думи всъщност

все едно бях в кълбо от щастие

чиста неподправена силна енергия

след като около 2 часа не можах да откъсна очи и да си събера устните, наистина ама наистина искам да отида в африка. въпреки всичките насекоми, паразити и други подобни страшни неща. искам още от това, което получих вчера.

от онзи тип енергия, която е нужна, за да се случи нещо, за да се прескочи приказването. плашещо близо до саморазрушението. ските ме карат да се чувствам по подобен начин...

после готвихме и си припомних колко е приятно да готвиш с някой друг и да си пречите около печката

и вчера беше един доста приятен ден, въпреки дъжда и сивите облаци

днес - 2 години дания

The importance of understanding

2011-08-25T21:00:00.003+02:00

мда преди време четох оправдателната статия на Томсен относно "изцепката" на ларс вон триер в кан и чак си я изрязах и щях да я сканирам. днес случайно я открих в големия кашон с многото ненужни хартии. едва ли ще я сканирам, не и след като гугълнах и открих линк към статията

КЛИК

perfect day

2011-08-24T22:54:00.003+02:00

ако имаше магазини, където си поръчваш разни работи и ти ги доставят независимо дали са дъга, северно сияние или перфектен ден, със сигурност щях да се наредя на опашка и да чакам търпеливо
drink sangria in the park
feed animals in the zoo
then later movie too
and home
нещо такова
от онези съботи или недели, които бяха само наши и съвсем тривиални, повторяеми и...
различното беше, че не исках да съм някъде другаде
исках да съм точно тук и сега
gone!
малко е трудно. предполагам, че там някъде има хиляди други хора, които изживяват нещо подобно, но това съвсем никак не ме кара да се чувствам по-добре
единственото нещо в живота ми в момента е университета
и два компютъра, един фотоапарат
буквално
не е точно като когато започнах в олборг. тогава имаше поне още 20 човека, които бяха току що пристигнали, без да познават абсолютно никого. еразмус реалността е доста по-различна от тази, в която обитавам в момента. аз съм единственият нов човек сред група от хора, които се познават от 2-5 години, имат семейства, някой деца, приятелки, множество "приятели"... може би дори няколко без кавички
small talk не ме вълнува, досадно ми е и не желая да се самозаблуждавам, че от подобни разговори ставаш близък с някого. аз задавам лични въпроси или не чак толкова лични, но поне изискващи лично мнение
ако ми е интересно, ако видя нещо интересно, т.е. ако чуя нещо интересно докато си задаваме стандартните от къде си, какво правиш, с какво се занимаваш... и след това кимаме с интерес, ммм интересна тема... и преминем през смяташ ли да оставаш в дания
сякаш очакват да им кажа да или не
кога един подобен отговор е бил само да или не, надявам се никога да не стана толкова категорична... и повечето се отегчават ако случайно отговориш с повече от 3-4 думи
недай си боже да стане прекалено лично
а тези дни полуспяща полужива стигнах до прозрение
всъщност много е удобно да се оплаквам и да си мрънкам и да ми е гадно за това как никого не познавам (което не е вярно) и да се самосъжалявам колко неприятно е да си нов в нов град. явно искам да съм нещастна, иначе нямаше толкова усърдно да търся причини, за да се чувствам зле.
скоро перфектен ден няма да има или поне не докато не изляза от дупката, в която съм от има няма 3 седмици... за по-кръгло - месец
you should be happy е едно от изреченията, които ми писна да чувам
i will when i'm ready
с всичко се свиква

Sunset

2011-08-22T22:09:00.003+02:00

В опит да запълня горчивото нищо с приятни гледки
в опит да харесам новият чужд град, за да го превърна в свой следващ дом

free of charge

2011-08-22T21:46:00.002+02:00

ей такива неща се намират по улиците... как да не се радвам на лошия вкус на датчаните

не знам по какъв друг начин да нарека изхвърлянето на здрав, прекрасен, старинен стол/кресло и замяната му с грозна, предназначена за еднократна употреба, ИКЕА

Our rainbow panorama

2011-08-08T21:19:00.002+02:00

гледката от моя прозорец преди няма и час... може би все пак има час
тишината забавя времето
забравя забавя
една друга панорама ни забавлява в неделя
ARoS е забавен
както играта на цветовете е забавна
купих си абонамент и вече мога да си избирам в какъв цвят искам да виждам
имаше и една стая с видимост метър и половина и цветен дим
и аз се смях, усмихвах и въобще радвах се на живота
някъде прочетох една мисъл за щастието тия дни ама запомних само втората част
щастието се крадяло
не се получавало на готово или като подарък
не се и купува, освен ако не е свързано с лазаня, например... или с бутилка червено вино...

ARoS

If there were no limits...

2011-08-04T23:49:00.002+02:00

Fifty People, One Question: London from Fifty People, One Question on Vimeo.

Току що формулирах личната си драма.
И със сигурност не е отговор "не знам къде искам да бъда"
колебае се между миналото и настоящето
а за прагматична личност като мен, или поне за такава се смятам, това си е голяма драма
против всяка логика е да живееш в миналото
освен ако не си палеонтолог, историк или някакъв подобен тип
миналото няма бъдеще ако не е част от настоящето
и това е голямата драма
необходима ми е коренна промяна, за да спра да мисля и да започна да вярвам
предполагам докато не си разреша личния проблем нищо няма да е наред
нито храната е вкусна, нито пък ми се яде, бирата е все така никаква и само 330мл, безсънието и сънливостта - ръка за ръка... никакъв интерес към разходки с фотоапарат и прекалено много интернет
дишам интернет

иначе интересен експеримент
мисля, че би бил добър въпрос за всяко интервю... независимо дали е за работа, съквартирант, пчд... мечтаеш ли? доволен ли си? какво ти липсва? толкова много и различни отговори на един единстван въпрос

28ми и 5ти

2011-08-02T21:14:00.004+02:00

На 28ми август ще станат 2 години откакто живея в Дания. Понеже имам много свободно време, никакво хоби и все още не познавам никого в Орхус, си мислех да напиша списък с всичко, което се е случило през последните 2 години. Прекалено амбициозна е подобна цел.

Ако си спомням добре преди време си бях пожелала да пътувам, пътувам, да разбера какво е да нямаш постоянен дом и т.н. Ми случи се или повечето от това, което си пожелах се сбъдна.

Като компромисен вариант реших да изброя местата, където съм била през последните 2 години. Май повече съм пътувала из Дания отколкото извън нея, но то е разбираемо...

Без да ги подреждам по азбучен или какъвто и да е било друг ред (вероятно снимки и текст ще се появяват през следващите дни):

1. Sebbersund + Nibe (bike trip from Aalborg)

2. Rebild Bakke / Rold Skov / Blåkilde

3. Mariager fjord

4. Hals / Hou (тук и тук)

5. Vodskov (bike trip from Aalborg)

6. Egholm

7. Frederikshavn

8. Læsø

9. Sæby / Voergård Slot

10.Skagen

11.Hirtshals

12.Rubjerg Knude

13.Blokhus

14.Århus (тук и тук и тук)

15.Odense

16.Helsingør

17.København

Вероятно някой от следващите дни/седмици ще добавя снимки, коментари, препоръки, линкове и т.н.

Иначе извън Дания... Норвегия - Кристиансанд/Ховден и околности (тук, тук, тук, тук и тук); Швеция - Гьотеборг (тук, тук и тук); Белгия на два пъти - Антверпен, Льовен, Гент, Брюж, област Беринген, Хаселт... май пропускам нещо; Германия - Байройт, Нюрнберг, Пасау; Австрия - Виена и тук; Толкова.

За сметка на това тази година не съм ходила на плаж, т.е. да се пека, къпя във водата и т.н., иначе съм се разхождала, че даже и падала на плажа в Дания.

Може би трябва да се включи и миналогодишната ми лятна ваканция, когато обикаляхме в България. 7те езера, където пренощувахме на палатки, Рилски манастир, Мала Църква, Пловдив, София и околности, Бургас, Поморие, Несебър, Созопол, Синеморец.

Все още не съм стъпвала на друг континент. Истамбул не се брои, щото е на границата. Не съм видяла норвежките фиорди и гейзерите в исландия, белите нощи и ледниците в Гренландия, балтийските столици... с изключение на Копенхаген, северните сияния и температурите под -15, -20... И това само в тази част на Европа.

Не съм яла оригинално суши, не съм се блъскала в китайско метро, не съм се снимала на фона на оризовите полета, не съм пила/пушила в тайланд, не съм видяла Бирма/Мианмар... щото това беше мечтаната дестинация на Зори, вероятно когато му дойде времето ще се засечем там, не съм видяла Рио, Хавана, Чили, Перу, истинска свободна Коала, Кенгуру и онова странно животно с отровната опашка в австралия... Не съм посетила Нова Зеландия и онази жена, която има вила там и прекарва Европейските зими там, посрещайки backpacker-и. Не съм живяла в Русия и не съм проговориля руски, не съм се возила на транс-сибирската линия... не съм минавала полярния кръг... Много неща не съм видяла и направила.

Този път да взема да си пожелая да видя поне половината места заедно с Нилс, че миналия път пропуснах да напиша, че не искам да съм сама, когато пътувам.

Kanel Fødselsdag

2011-08-01T20:54:00.006+02:00

(това е май от рубриката What's Denmark?)

Или преведено на бг - канелен рожден ден. Това на снимката са остатъци от традиционното празнуване на канеления рожден ден някъде в самия център на Орхус. Традицията ми се струва малко варварска, но пък обикновено канелените рожденници се забавляват, или поне тези, които аз съм виждала. Не гарантирам същото за този, който е бил залепен за тази пейка. Традицията се състои в това, че всички, които не са омъжени/оженени и навършат 25 биват покрити с канела. И като казвам канела имам предвид поне 200гр канела на ситен прах. За по-добър ефект първо жертвата-рожденник е намокрена обилно. След което започва поръсването. Цялата процедура трае не повече от 5-10 мин, в зависимост от това колко на брой са приятелите.

Присъствах на два подобни рождени дни, които бяха през зимата, валеше сняг и беше много под нулата, а рожденничките бяха боси и почти голи. Този обичай не се изпълнява на закрито.

По повод на намокрянето, гледах клипче на един познат, който беше хвърлен в едно изкуствено езерце. Идеята е, че като си мокър канелата полепва по-добре.

А ако не се изкъпеш веднага и то с почти студена вода, започва да дразни, щипе и май даже да боли. Горещата вода разтваря порите и канелата прониква още по-дълбоко, така че никаква гореща вода... или поне това са съветите на запознатите.

Нямам идея от кога точно е тази традиция, но доколкото разбрах не било на всякъде еднакво. На някой места само ти подаряват канела или пък те поръсват съвсем малко, колкото да не е без хич.

Може би защото тук повечето хора са омъжени/оженени преди да станат на 25 и се е смятало, че трябва да те накажат ако прекалено много се инатиш и си стоиш ерген/мома.

Остатъци от канелени рождени дни се виждат често, даже вече не ме изненадват. Обаче има нещо още по-страшно от канеления рожден ден и това е 30тият рожден ден. Канелата бива заменена от ситно смлян черен пипер. Продават го готов в колеми разфасовки като канелата, така че няма никакви проблеми. До сега не съм виждала някой да празнува 30ти рожден ден и да е бил "пиперосан". Обаче се носят слухове, че било У-ЖАС-НООО.

останаха 4 дена и една година да разбера :(

снощи

2011-07-31T15:30:00.001+02:00

Ново начало

Ентусиазъм няма

Стаята заприлича на моя

Има 4 стени от които едната вече намери своята мисия – стена на пътуванията

Има пътна карта на дания и жп карта на европа върху която смятам да отбелязвам пътуванията. За сега има само едно – Олболг-Байройт-Нюрнберг-Пасау-Виена-Белград-София

Следващия път ще е Орхус-Мюнхен-Любляна-Загреб-Белград-София

Горе долу е същата дистанция

Няма нет и нямам филм, музика... нищо, само учебни файлове и снимки

Прочетох нещо старо от Смокиня и се върнах на плажа в онази нощ и два дена – личното ми бягство от софия заедно с едни хора от пловдив

Юли 2007/Веселие,Смокиня

Някъде там. По средата, на най-ситния, галещ пясък и най-прозрачно чистата вода.
Огромна луна изгрява от морето и с невероятна скорост се стоварва върху теб. Огромна, огнено оранжева, разполовена. Лунната пътека.
Сън. Липсата на сън превръща всеки миг с отворени очи в сънуване.
Спонтанност. Природа, близост, простота.
Чисто, лесно, без мисъл.
Времето е спряло или аз живея по-бързо от него. Два дена, а все едно съм изживяла пет.
Понесох се по повърхността, вълнички няма. Понесох се във времето.
Усмивки, смях, мента и лимонче, газирана вода шампанско и много шотове. Шарени малки чашки с много и различни цветове, и вкусове. Всичко се слива.
Музика. Танци и хора. Пясък, море и изгрев почти. На миг от изгрева и сънувам, сънувам.
Разбъркано, всичко се е смесило и утре вероятно вече ще е подредено. Снимки няма, само сънища-спомени.
Една цигара, световъртеж, рамо.
Тя пие, помни, защо не е още по неясно? Още й е мътно, сънуващо.
Слънцето напича, а в платката не се диша.
Море, море. Сянка, под тентата.
Там на края, между двата къмпинга, където вчера отвори онзи бар на човека от рекламата. Зарязал всичко и отишъл на морето да си отвори бар. Пич.
Вълшебни хора, летят дори когато лежат.
Пясък, слънце и море.
Колко просто е всичко, лесно, ясно и не се очаква мислене. Гмуркане в безгрижието.
Опиянена от щастието. Алкохолът е слаб, но от онази цигара. Аз не пуша, когато пуша тютюн ми се вие свят. При всяка дръпка все едно се напивам и изтрезнявам за секунди. Не обичам да пуша когато съм трезва, само на пияно.
Спомени или сънища не е важно. Пак съм си вкъщи. Вкъщи в моята реалност.

Липсва ми спонтанността, емоцията, безгрижието, безгрижното напиване, безгрижното весело напиване, липсата на спомени или мъглата от спомени... липсвам си аз, онова малкото палаво дете, което не мисли преди да действа, липсват ми и хората от онези години, когато аз бях малко по-жива. Хората и те са различни вече, с много отговорности... всъщност идея нямам дали е така, не съм ги виждала с векове. И особено притежателя на онова рамо, на което се опрях, за да не падна. Май е семеен. Едни от най-хубавите ми спомени от периода след Виас и преди Дания са с пловдивските хора и апартамента в Тракия.

Стената на пътуванията има 5 картички от 3 континента: австралия (коала), южна америка (мар дел плата, аржентина), европа (цюрих, тирана)

Аз също пращам картички. Харесват ми, няма място за глупости, има марка, печати от пощите, понякога са намачкани, понякога са изцапани... истински пътешественици... кой знае колко ръце ги премятат и на дъното на колко чанти са били и в края на краищата пристигат.

Днес за първи път си взех душ в този апартамент, за първи път изчистих, за първи път вечерях сама тук.

Като казвам ново начало, наистина е ново... пренесох един гардероб, и точно толкова дрехи, че да се напълни, около 5 чифта обувки... всъщност обувките са само 2-3 чифта, останалото са или гумени ботуши или снегоходки... имам повече зимни дрехи, отколкото летни... пренесох и около 5-10 кг хартия. Не съм я мерила, но тежи като да е толкова. Хартиите на миналото, не можах да ги изхвърля. Уж са важни, важни за кого? Лекции, договори... Коледна украса, малки ненужни дреболии.

Днес разопаковах почти всичко, остана само кашона. Кашонът е с всичко, което всъщност спокойно бих подарила.

Разузнавах около час-два. Намерих невероятно добър арабски магазин от където си купих плодове, намерих и Алди, също и Супер Бургсен и Супер Бест... дали е правилно това супер бест или по инерция го екстраполирах.

Нямаше да ми е неприятно да имам нет в момента. That’s 70s show само мен чака... или фейсбук, пощата, другата поща...

Казах ли, че мисля по-добре докато щракам на клавиатура. Отвикнала съм да пиша на хартия с химикалка. Болезнено съм отвикнала. Леко изкуствено се получава, защото прекалено много мисля, може би ми изглежда по-важно.

Не познавам абсолютно никого

Преди 2 вечери, когато пристигнах от летището, и вървях към вкъщи в 3 през нощта се сетих, че аз дори нямам на кого да звънна ако нещо ми се случи. Даже и телефона на полицията не знаех. Вървях сама в тъмното с тежката си раница и с много пари в брой, не че светя в неоново, защото имам пари, но параноята, параноята е страшна

Днес вървях, разучавах града и всъщност постоянно бях почти изгубена, но доста бързо изскачах отновж на позната улица. Лято, хора пият бира покрай реката, хора ядат сладолед, приказват, даже едни пееха някакви песни, звучаха все едно са запалянковци.

И аз поседнах, за да си изям сладоледа... ама не е същото.

Сглобих си гардероба, сама

Сама

Дали ще са най-самотните 3 години? Не се чувствам свободна, не достатъчно за да върша глупости. Това е разликата, сега съм обвързана, но сама. Голяма част от времето и мислите ми бяха споделени, сега не са.

Нилс пристига този петък за рождения ми ден, за 3 дена и после кой знае.

Някакси щастието е едно такова изтормозено, почти като стар балон. Няма искри, фойерверки, къси съединения. Има тишина и спокойствие, но не и ентусиазъм. А в понеделник е първият ми работен ден – би трябвало да съм толкова ентусиазирана, че да не мога да спя.

Не знам.

Иска ми се всичко да е по старому. В нашия апартамент, аз и Нилс, в Олборг. И пяли, смели и се веселили дълги години...

Лора, 1997, София и всичко останало

2011-07-27T22:46:00.003+02:00

Гледах Лора от сутрин до вечер. Преди да го гледам, естествено, бях прочела един куп постове в разни блогове, коментари тук-там и др. лични мнения. Имаше крайно отрицателни и крайно положителни изказвания.
Много ми е трудно да изразя крайно мнение... имаше разни малки подробности, които откровено ме подразниха. Един пример е дървеното английско произношение. И мисля, че това е проблем не на филма, а на реалността ни. Защото точно така се говори английски в България. Масово. Т.е. това е отразено едно към едно във филма. На мен ми се искаше да не ми стърже чак толкова много, но надявам се това да е направено нарочно.
Като зарежем малките подробности и идеята със зарчетата, която честно казано мен малко ме вълнува, филмът отразява доста добре една реалност.
Особено ми е итнересна сцената в "зоологическата гадина". И 1997. И как по един лековат начин са изкарали на показ събитията от 1997. И как докато си въртят цигарата се говори за революции и за миналото. И точно преди да стане много сериозен разговора девойката, която явно е от следващото, вероятно моето, поколение, задава въпроса "А Че Гевара италианец ли беше?". И революцията умря още в зародиш както и разговорът за нея.
Аз 1997 си я спомням, обаче си я спомням само като забавен кадър от тинейджърските ми години, когато е цярял хаос. И барикадите на Орлов мост, миризмата на кебапчета, липсата на градски транспорт и подскачането на паветата пред Александър Невски.
Споменът за 1997 е като спомен от театрална постановка.
Обаче има едни типове, няколко години по-възрастни от мен, т.е. сега на около 35-40, за които през 1997 революцията не е била нещо чуждо, от света на големите. Те са били движещата сила.
Подобни разговори поне сред моите познати се водят и сега. Всъщност с това се приключват почти всички разговори, които са били за политическото, икономическо или социално положение. Разковорът приключва или с това, че е необходима революция, или че е необходимо някви хора да се застрелят, някви други хора да се организират, да се събудят, да започнат да си защитават правата и т.н. Или разговорът умира след като се каже, че всъщност е необходима промяна в мисленето, което пък се случва не с революции, а с еволюция.
Не ми е ясно и се чувствам все едно цялата ситуация е един пъзел, от който ми липсват повечето парченца. И ако ми е писнало да слушам за досиета, агенти на дс, комунисти и т.н. ама много ми е интересна темата от 1997. Как така се случва, че от едните празни приказки за революции, сваляне на правителства и палене на парламенти, наистина се стига до действия. Как разговорът не е умрял с "заеби" или с "кой е тоя Че, бе" или с "аре пАли и стига философства". Къде е пределът на търпимостта и колко голям е страхът. В личната ми класация, защото толкова назад помня, 1997 е примерът за "мноо е зле". Ама наистина зле, толкова зле, че да няма пари не за две водки с кола довечера, ами да няма пари за хляб. И трябва ли отново да се стигне до това ниво, за да има протести, бунтове и чао на правителство.
Сигурно всичко това е провокирано от повтарящото се "много е зле положението", което идва от различни страни, но е по-скоро някакво такова примирено зле, не от онова зле, което изкарва хората на площада.
Страхът е страшно нещо. Страхът, че може да си и по-зле, крепи положението... или поне според мен. Който може се изнася. Който може и който не е инвестирал прекалено много в бъдещето си в България.
От друга страна, София този път ми се стори по-приятна от миналия път. Южният парк е заприличал на парк, в центъра разни цветенца се виждат тук-там. Заведенията все още са пълни, а хората по улиците изглеждат добре. А моите познати продължават да правят планове да се изнасят трайно.
Намерих едно клипче за снежна софия в ютюбето и изключително много ми хареса как кишата и зимна софия са представени по един почти романтичен начин... красота. А може и да е просто моята носталгия по миналото.

Denmark-Bulgaria railway trip

2011-07-25T18:00:00.004+02:00

Успях :) Оцелях и пристигнах дори след последния влак от Белград до София. Вай-дългата и мъчителна част са тези 8 часа. Вярно, че пътят е живописен, но пък за сметка на това влакът е изключително бавен. Освен това, ако имаш късмет на българската граница тарашат влака, свалят всички възможни части... правят снимки на кухините, само дето куче не извадиха. Истината е, че да пътуваш с влак по балканите си е приключение. От НИш до Димитровград се возих с двама сръбски пенсионера, които си говореха за европейска история, втората световна война и по-скорошните проблеми с косово. През цялото време подслушвах, ако въобще това е подслушване. Много интересно. Разбрах как като бил ученик го прекръстили българите в училище. Не можел да се казва Димитрий Момчиловски. Дядо му бил Георги, та го прекръстили на Димитър Георгиев. И разни други истории.
Сега съм си вкъщи, изливат се литри дъжд, а по улиците ми прави впечатление, че повечето жени са на високи токове. Състезание по високи токове. Друго няма - всичко ми изглежда като да е същото, въпреки че някой магазини са вероятно нови, или пък не съм ги забелязвала.
Сега не ми се пише подробно за пътуването, някакси не му е времето. Даже си водих бележки. Във Виена беше приятно и на втория ден започна да ми харесва. Не знам защо така. Май в началото изпаднах в шок от прекалено многото орнаменти, статуи, мрамор и злато. След пестеливия скандинавски градски пейзаж Виена ми се стори като натруфена лелка, която отива на сватба. След като посвикнах с пейзажа, започнах да забелязвам колко е просторно и че всъщност цялата тази натруфеност е съвсем на място. Ако трябва да изтрия част от Виена, то това ще са туристите. Онези организираните, с екскурзовод, които са като стада и окупират всяко малко по-известно място. Много руснаци. Изненадващо много руснаци. Най-приятната част бяха галериите-музеи. Отидох за да видя Климт, а открих Schiele и няколко други... Оказа се крайно не наложително да има още някой, за да си изкарам добре. Докато бях в галериите въобще не усетих липсата на хора около мен. Оказа се ненужно да се говори и обсъжда.
Сигурно пак ще се върна към темата скоро. Сега идеята беше да избера по една снимка от градовете, където спрях по път към София.

Bayreuth
Намира се близо до Нюрнберг и е извеснен с фестивалът Вагнер. Освен това Лист, който бил женен за сестрата на Вагнер, е починал в Байройт. Байройт е симпатичен и изглежда като приятен за живеене малък град. Чисти улици, цветя по прозорците, музика... О, да и сградите от пясъчник, такова разнообразие след тухлена Дания!

Nürnberg
Нюрнбергски процеси, ала бала... През втората световна почти са го сринали из основи. Някога е бил културен център. Стори ми се не чак толкова интересен, може би заради лошото време. Това по-горе е гледката от замъка. Самият замък също изглежда добре, а и интересната част беше една табела даваща информация за геоложките пластове. Градът е известен и с нюрнбергския вурст, който така и не опитах. Били малки наденички в порция по 6 обикновено.

Passau
Градът на три реки. Това на снимката е мястото, където Ин и Дунава се сливат. Пасау е точно типът населено място, където бих живяла с удоволствие. С малките си улички, мостовете, старите къщи и водата, която е навсякъде... хълмисти брегове, моторни лодки... Жалко, че нямах повече време. Май това е мястото, което за сега обира най-много точки. Въпреки че е почти невъзможно да се сравняват градове, особено ако са с различна по големина площ и население.

Wien
Черно-бялото отива повече на Виена или поне така си мислех първия ден докато се разхождах. Сигурно съм имала нужда да филтрирам новата информация около мен. И за три дни видях доста, но съвсем не достатъчно. Мисля, че не успях да посетя и половината от местата, които исках. Например, не ми останаха сили за Лихтенщайн и за временната експозиция на Brueghel, Rubens, Jordaens. Жалко защото ще е там само до края на сепрември. Иначе влезнах в Албертина, Горното Белведере и в Леополд. В обратен ред. Жалко, че трябва да обиколиш всички музеи, за да видиш почти пълна колекция на Schiele. Първото нещо, което видях беше в Леополд и едно момиче стоеше и скицираше голият Шиле, или както и да се произнася. Май първо ме шокира, но пък после толкова трайно и ярко заседна в спомените ми, че се наложи да разгледам една-две книги с репродукции, за да си съставя малко по-пълна картина.
Виена и музиката, виена и галериите, виена и мащабите, виена и туристите-хлебарки.

От Виена до Белград беше приказка или по-скоро сън. Возих се сама в спално купе, което няма нищо общо с българските спални вагони. И в Белград получих културен шок. Трудно се обяснява защо и как, но истината е, че на жп гарата в Белград в 7 сутринта, единствената ми мисъл беше как да се разкарам по-бързо. 8-9 часа по-късно си бях вкъщи.

някъде между Драгоман и София

painting finished

2011-07-10T16:06:00.003+02:00

рубрика "направи си сам"
или как се боядисва апартамент собственоръчно
едно от правилата е: връщаш апартамента във вида, в който си го получил
ние го получихме с току що измазани стени и лакиран под
пода няма да го пипаме - ако искат да удържат пари от депозита
но пък боядисването не е чак толкова трудна работа
и без да имаме сертификат се справихме
домоуправителя каза, че обикновено наемателите не се занимавали да боядисват
т.е. доволни са ако просто им удържат от депозита
пък за всяко нещо си има първи път :) първи апартамент, пъво боядисване, първо изнасяне...
5 дни останаха до истинската ми ваканция

Læsø

2011-07-05T17:16:00.005+02:00

Лесо (Læsø) е най-големия остров в Категат и най-малката датска община (kommune), на около 19км и 1,5 часа разстояние с ферибот от Фредриксхавн. На острова има 3 селища - Бюрум, Вестеро, Остер хавн... или нещо от този сорт. Градският транспорт, който се състои от една автобусна линия, е безплатен и обслужда трите града.

И това е островът, където няма нищо. Нищо освен един спа-център, които е преустроена църква. И много пясък, плажове, дюни и вятър. Вероятно би бил чудесно място за кайт или уинд сърфинг.

Умрях от студ в края на юни.

Иначе мястото не е зле за обиколки с колело, но като изключим странният пейзаж - храстовидна растителност, дюни и тук-там гори, няма какво толкова да се види.

В момента с туристически цели произвеждат сол по някакъв техен си традиционен начин. Някъде прочетох, че били изсекли горите и трябвало да спрат да произвеждат сол в промишлени количества... някъде през 20век...

Друго, което рекламират са къщите с покриви от водорасли - май видяхме само една такава и не приличаше на нищо.

Би трябвало да има и тюлени около острова - не видяхме, въпреки усърдното взиране в плитчините около острова.

Лесо е чудесно място ако целта е да избягаш от града или хората като цяло.

В момента, когато пристигнахме на острова беше сиво, мрачно, студено и обещаваше да вали много много скоро. Първото впечатление беше, че атмосферата е като от филма The Ghost Writer. Spooky :)

Всъщност е доста странно да си на остров, заобиколен от всякъде от водата, и въпреки че можеш да видиш отсрещния бряг, е прекалено далече да преплуваш. Има 3-4 пъти на ден ферибот и ако изпуснеш последния си много ама много преебан. През деня така и не успяхме да видим хора, които да живеят там, въпреки че статистиката показва че обитателите са около 1900.

Мда. Едва ли ще отида там отново, освен може би за спа центъра със солена вода... 100% релакс

и осталите снимки:

Læsø

København

2011-07-02T00:07:00.008+02:00

това по-долу е извадка от 2та дена в Копенхаген, пропуснах да кача снимките на оцветените слончета, които изкачаха на всеки ъгъл - част от някаква изложба в подкрепа на азиатския слон, ако не се лъжа... може да е било и африкански. всеки слон беше различен и предполагам, че имаше логика в разполагането им из града. нямах време да търся връзката. освен, че точно пред централната гара имаше един слон-карта на градския транспорт и един слон-датски флаг. това с датския флаг не е случайно, а защото при всяко посрещане датчаните носят на гарата/летището и развяват флагчета за добре дошъл. датският флаг е на всякъде, ама абсолютно на всякъде. почти всяка къща има пилон и по специaлни поводи имат право да развяват флага, като един от специалните поводи е рожден ден на член от семейството... така че слонът-флаг си беше съвсем на мястото. предполагам, че изложбата, ако може да се нарече изложба, ще продължи до есента.

мисля да не пиша много много щото и без това няма какво толкова да се описва - всичко е в атмосферата. няма екшън, загубване на нещо ценно или друга запомняща се случка...

събота ранен следобед - аз и нийлс току що пристигнали и настанили се в града, позираме на фона на новото пристанище

точно този следобед се оказа, че се провежда самба карнавал и по този случай целият център беше трудно проходим. може би затова ми се стори, че копенхаген е жив и цветен. танцуващи полу-голи жени, жива музика и странно маскирани хора - реших, че няма нужда от повече снимки.

единствената православна църква, която виждам за тези две години. казва се александър невски и е руска православна църква. не си спомням дали влязохме вътре или беше затворена. или просто съм била изморена, защото това беше едно от последните места, които посетихме

и естествено малката русалка. статуята не е оригинал и въпреки че харесвам приказките на Хо-Се-Андерсен, както му викат в Дания, мисля че истерията покрай тази статуя е прекалено голяма. беше още по-голяма когато статуята я нямаше в копенхаген. може би защото е толкова малка, а и преди да се стигне до нея се минава през разни красиви градини, фонтани и т.н. ама въобще не ме впечатли

разходката с лодка си струва - колкото и да звучи зле, всъщност е доста добра опция. мисля, че иначе нямаше да добия представа за мащабите и нямаше да видя разните неща, които не са в абсолютния център на града. и това по-горе на снимката е бивш кораборемонтен цех, който е преустроен в жилищна сграда. каналът по средата на халето е запазен, както и стоманобетонната конструкция. ако не се лъжа това се нарича loft и явно преди години е било доста модерно. както екскурзоводът отбеляза - много много скъп имот. аз съм любопитна как са се справили с интериора и дали е типичен пример за скандинавски дизайн или са се опитали да избягат от скучната просто-функционалност и белия цвят.

забележителната сграда на операта - подарък на град копенхаген от чичко Маерск (линк към компанията, иначе чичкото е един от собствениците)

кафето-бар на данхостел даунтаун

някъде около Кристияния - остатъци от хипи лсд културата

и КПП-то на Кристияния - от едната страна си в европейския съюз, от другата - не си. интересно място, въпреки че в днешно време май май е по-скоро туристическа забележителност. и наистина продават хеш както се продават семки, ядки и бонбонки по улиците на софия. нямаше време за чил-аут и откарване на цял следобед на сянка с бира в ръка, за жалост. интересната част е, че май типовете от кристияния ще имат възможността да си откупят земята и може би кристияния от социален експеримент ще се превърне в частна собственост... предстои да се случи

фонтанът Gefionspringvandet

напомни ми за рим и fontani di trevi - точно толкова трудно да го снимаш без в кадър да влезе някой досаден турист или цяла група японски/китайски туристи. около фонтанът има и парк с пейки, в който странно защо нямаше туристи, а само местни - майки с бебета. приятно място

фасадата на Черният Диамант, което е пристройката на библиотеката. обясниха ни, че са го кръстили така, защото отразявал блещукащите светлинки от отразените във водата слънчеви лъчи. ох, чак мен ме заболя от това описание, обаче в момента не мога да намеря по-правилни думички. на долната снимка в цялата си хубост представям Черният Дамант

от тази снимка няма как да се види, но през онази събота имаше страшно много хора излегнали се по шезлонги с книжка или бира в ръка. малко им завидях, толкова добре изглеждаше... на припек, разни яхти преминават, моторни лодки бръмчат, пиеш си биричката или просто си зяпаш водата... даже и времето беше приятно, за разлика от сега... пф

гледка от другият данхостел, който обаче е нещо от сорта на нашите соц хотели в центъра на градовете... това май беше снимка от 11 етаж... в далечината в ляво на канала се вижда черния диамант; снимката долу е от същата стая, но в посока към общината и централната гара, ако не се лъжа

и като за последно в този пост - отново новото пристанище (Nyhavn) на това място му отива да е претъпкано с туристи. аз някакси не очаквах, че копенхаген ще е толкова популярна туристическа дестинация... в дясно към края на пристанището имаше пазар на датски производители на това-онова, сирена, шнапс, мед и други разни благини, предполагам че се случва в само в събота или само някои съботи, защото на следващия ден бяха останали само бараките. добро място да се заговориш с някой местен и да си купиш нещо, което го няма по супермаркетите.

click on the pic for a bigger view

И в общи линии това бяха най-интересните неща, които видях в Копенхаген. Два дена не са достатъчно, освен за първоначално проучване. Всичко останало е късмет и проверяване на прогнозата за времето, и надежда, че няма да вали или да е облачно и сиво.

Следващото място е Елсинор, замъкът на Хамлет. Датското име на града, където е този замък - Helsingør

предизпитно

2011-06-20T21:51:00.004+02:00

аз: и това в ляво е нашата пекарна, от където си купуваме закуска в събота или неделя

баща ми: била е

майка ми: и работи в неделя?

така... никой, дори ние не можем да предвидим какво ще се случи

и това до някъде е хубаво, прави животът интересен

иначе останалото е ясно

завършваш, жениш се, раждаш, работиш, пенсионираш се, умираш

мисля, че преминахме фазата, в която свиквах с идеята

сега живеем за момента и правим планове за ваканциите

и така ще е през следващите 3 години

презентацията е прекалено дълга - 45 минути

на третия път звучи по-гладко, но все още неудовлетворително

проблемът е, че искам да кажа всичко, но няма време, а ми е трудно да отсея подробностите от важните неща

освен това ми е нервно, защото идея си нямам какво ще ме питат, за разлика от изпита във виас, където знаех какво ще ме пита всеки един от комисията

мисля, че повече се притеснявам от презентацията, отколкото от въпросите след нея

дългите монолози ме карат да се съмнявам в себе си и да се разсейвам, да си търся думичките и да се опитвам да се фокусирам

остава ми да прочета още веднъж какво съм предала и да направя 2 презентации на голям екран, за да не се губя из слайдовете

иска ми се да не се да не съм нервна, но ме притеснява факта, че нямам достатъчно време, за да обясня в детайли как точно съм стигнала до даден извод

чакам да получа обаждане, че са си пристигнали на време и всичко е ок

и всъщност големият ми проблем е, че ми липва амбицията "искам 12", което е нашето 6

и че толкова лесно си казвам what ever!

Sofia calling :)

2011-06-20T14:51:00.003+02:00

Martin Radnev

различната дания

2011-06-12T22:35:00.002+02:00

след като 2 години прекарах в северна Ютландия и бях започнала да се отчайвам и да вярвам, че това Е дания... само след 2 дни прекарани в копенхаген разбирам колко съм далече от фазата, когато ще мога да кажа, че познавам дания

копенхаген е жив, пъстър, мръсен, шумен, пълен с хора, автомобили, лодки и различни сгради

има въргалящи се по земята пияници на главната улица, има страшни яхти, има лукс, има туристи, има комуна - социален експеримент, където можеш да намериш хеш да се продава, така както се продават ядки по улиците, примерно

има всичко

има трафик и тонове боклук

има и атмосфера

и ми беше много трудно да намеря сравнение и да завърша изречението "много ми прилича на..."

и има вода, канали

мирише на море

има хора, които живеят в бивше хале на кораборемонтен цех или нещо от тоя сорт, което в момента е превърнато в едно от скъпите места за живеене. само конструкцията е запазена

има и хипита

черни, бели, жълти, бедни, богати, на кокили или джуджета

в олборг няма разнообразие

има "пингвини" от сомалия, араби и всякакви скандинавци

ооо, а оня ден прочетох оправдателно-разяснителна статия за това какво е имал предвид ларс вон триер като се е изказал в кан

ще сканирам и кача статията

всъщност причината е в различното значение, което влагаме в думите

прозира разликата в мисленето на различните народи и причината е, че всеки говори неговият си английски

с изключение на англичаните, които по подразбиране чувстват езика, всички останали на подсъзнателно, ако не и на съзнателно, ниво превеждаме. превеждаме значения, ако не отделни думи.

интересно

просто трябва да се мисли и внимава и винаги, ама наистина винаги, да се помни, че сме различни

машинката щрака по различен начин

останалата част от дания, която престои да обиколим, се надявам да не ме върне на предишното ми хейт настроение

следващия месец предстои епично пътуване с влак, за което може и да пиша, може и да не пиша, може би само на хартия

няма да имам компютър, за което съм толкова щастлива, че е трудно да се обясни

ай със здраве

3d

2011-06-08T15:10:00.002+02:00

снощи гледахме новия Джак Спароу 3D

по този повод ми се струва, че е дошло време малко по-внимателно да избират кои филми да са 3D и кои да не са

специално за този - ама никакъв смисъл нямаше

и защо е толкова важно един филм да е 3D

на мен ми се струва, че в случаи като Алиса или Аватар е ок, нека приемем, че не всеки има достатъчно развито въображение и 3Dто би помогнало на подобни хора да влязат в историята и да я почувстват

от друга страна това с въображението не е даденост... бум! и се събуждаш един ден и започваш да мечтаеш, да си представяш други светове или структурата на молекулите или каквото и да е. без да съм специалист в областта, все си мисля, че се възпитава. и ако никога ама никога не си се опитвал да превърнеш буквите в образи - е тогава със сигурност ти трябва 3D, за да изживееш 2-3 часа в друго измерение

не че 3Dто ще сложи край на нуждата да си представяме разни работи и да си живеем в други светове... нуждата да се избяга от реалността е по-голяма, може би...

въпросът е, че при филми като снощният няма нужда от толкова много ефекти. нито пък се усещат чак толкова... мога да преброя на пръсти кадрите, които наистина въздействат все едно си вътре в действието:

- първата сцена с "мъртвеца" от рибарската мрежа... стресна ме, та чак подскочих

- моментът с русалките-вампири... не знам кое беше по-силното 3Dто или изненадата, малко като във филм с духове и други подобни

- когато черната брата излезе от каютата си и започна да "управлява" кораба си

иначе филмът си е съвсем 2D

и малко разочароващ

Джак Спароу говори прекалено много в началото на филма

и филмът прилича малко на сапунка

любов и истерии

а краят е повече от разочароващ

крещи "очаквай нов сезон"

този път с капитан Джак Спароу и неговият кораб Черната Перла

еми 3Dто не спасява плоски сценарии, няма как да превърнат нещо толкова плоско в нещо триизмерно

иначе евала за технологиите, едно време са се чудели сигурно на кого са му нужни цветове като си имат черно-бяло кино

сигурно след 50 години всички филми ще са само 3D освен ако не стане още по-интерактивно и не ни поканят директно да участваме като странични наблюдатели... нещо като да си пешеходецът, част от масовката

предният 3D беше Трон и той ме разочарова от към актьорско майсторство, иначе си беше ок, да гледаш как от нищо става мотор и как моторът оставя стъклена следа... и въобще една по-нова матрица

то вярно, че изборът си е мой - мога ако искам и да не ходя да гледам 3D... ама как да се спра... няма как да знам какво са ми подготвили този път, защото като седна в киносалона, чакам изненади

о, и другото което не разбрах е защо хората се смееха на някакви сцени, аз не видях нищо, което да ме разсмее... или пък да ме разплаче... абе въобще - излезнах си от киното без да остави никаква емоция

Aalborg

2011-06-05T12:21:00.008+02:00

Влезнахме в последния месец, което означава, че дойде време за равносметки, обобщения и заключения.

Тези дни си отговорих на въпроса кое е нещото, което ще ми липсва най-много... естествено след живота с нийлс

Limfjorden

двата моста

индустриалната част

мирисът на море, без да има море наоколо

и писъците на чайките сутрин

небето и облаците

светлината

залезите, които никога не са точно на запад

вятърът

общо взето все неща, които не мога да пренеса на ново място

така като си разглеждах снимките от изминалите две години най-запомнящите се са от лимфиорда с или без лед

thank you

2011-06-03T10:01:00.003+02:00

вчера дойде времето на acknowledgements частта

отне ми около два часа да напиша един параграф,

който обикновено даже не е параграф, а само изречение

или поне до сега го възприемах като онази задължителна и ненужна част от проектите, където се подмазваш на ръководителите си

онзи ден докато търсех как точно се изразяват благодарности установих колко ми е трудно да се чувствам благодарна

радвам се, че в края на краищата успях да потисна негативните си емоции и да не вмъквам иронични забележки по качеството на помощта, която получих

отне ми сигурно един час да постигна мир със себе си и да отстраня нагативизма, за да мога да си отговоря на въпроса

на кого дължа благодарности

дори не толкова на кого ги дължа, ами на кого бих благодарила без усилие

оказва се, че някакси през изминалите много години в училище и после в университета не ми се е налагало да благодаря

може би само на един колега, който спаси последните ми заверки

вчера ми се наложи да разделя на две купчинки спомените ми от изминалата година, да се отдалеча от тях и да се запитам кое е наистина ценното

мисля, че писането на този един параграф ми достави най-голямо удоволствие от цялата ми дипломна работа

след като сложих и последната точка се почувствах все едно съм изхвърлила тонове с боклук от вътрешния си свят

може би в бъдеще трябва да го правя по-често

да се замислям за какво и на кого съм благодарна.

Aarhus

2011-05-31T16:14:00.002+02:00

пощата, до централната гара...

жената от копенхаген ми каза, че съм се движела в правилната посока
говореше за движението провинция-столица
това понеже олборг е смятан за дълбока провинция от столичаните
всъщност олборг се опитва да избяга от индустриалното си (работническо) минало с все сила
желанието на aalborg kommune е да превърне олборг в културен център
хората работят по въпроса... в момента се строи нова опера, която е част от големият план за преобразяване на индустриалната част на града, която се намира около лимфиордът
всъщност единственото, което липсва на олборг са хората, които се интересуват от култура
иначе сгради не липсват... нордкрафт, бившата електроцентрала, е в момента превърната в някаква странна комбинация между баскетболни/хандболни игрища, галерии, ателиета, концертни зали и едно кино, което показва по-непопулярни филми
и все пак повече хора се намират на Улицата (Jomfru Ane Gade) отколкото в Нордкрафт...
отплеснах се, идеята беше, че олборг не е чак толкова провинциален колкото е бил преди...

все пак се радвам, че се местя. липсата на живот в олборг е потискащ... ще ми бъде много интересно да видя как е в един по-малко провинциален град като орхус...

2 weeks left

2011-05-30T18:44:00.002+02:00

след като установихме, че имам тежка форма на procrastination, се обзаложихме че мога/не мога да издържа една седмица без да влизам във фейсбук
като трябва да се уточни, че седмицата е не коя да е седмица, а тази, в която приключвам с писането, преправянето и т.н.
иначе няма проблеми, ако съм на почивка някъде - въобще не се сещам за фейсбук

банана сешънс ме крепят да не заспя в момента, а блогването е просто, защото иначе трябва да вляза в глупавия фейсбук, за да убия малко време. имам да напиша една-две страници обяснения и не ми се започва.

иначе днес имах желанието да преместя половината от текста в апендикс. в събота и неделя имах да реша дали да разпечатвам апендиксите или да ги предам на диск, т.е. никой ама никога няма да отвори диска и да види какво съм сложила там...

чета си и си коментирам сама, коригирам си сама и това като че ли е някакво лошо повторение на първата ми дипломна работа, когато никой освен мен не знаеше какво точно правя докато не предадох

малко ми се обезмисля старанието да обяснявам какво съм свършила и да анализирам резултати

90-100 стр са прекалено много явно, въпреки че ако махнем картите и картинките, графиките и таблиците сигурно ще останат 40страници.

оня виц трябва да се промени на "пиша ти кратко, щото знам, че не четеш романи"

мисля, че има нещо сбъркано в цялата система
ми ако нямаш време и желание да се занимаваш - то не се изхвърляй и не поемай задачи, които не можеш да поемеш

всички сме заети, ама аз си плащам, а ня тях им плащат, за да са заети

хейт! хейт по цял ден и цяла нощ! това с хейта сигурно ми е в днк-то, нищо че не съм в бг, все има нещо да се хейти

и затова си слушам банана сешънс, за да ми е мирно и да не влизам в конфликти със себе си

айде! 2 седмици останаха

Нова книга

2011-05-26T11:57:00.008+02:00

Мама издаде книга :) може би трябва да напиша КНИГАТА... дано да не й е последната и дано да намери отзвук където трябва...

Успех на предстоящия конкурс и дълги години вдъхновение!

И понеже бях(ме) въвлечени в процеса по подготвянето на тази книга, съм особено щастлива, че видя бял свят. За мен все още 2 години са дълъг период и мисля, че точно две години изминаха от онова лято, когато събрахме емпиричен материал.

Идеята на изследването не е да покаже колко много мизерия има по тези възпитателни училища или пък да проследи личните драми на децата настанени в тях. И все пак е почти невъзможно да не вложиш емоции при положение, че имаш достъп до историята на всяко едно от децата настанени там. А някои от историите са просто потресаващи.

Повече подробности около книгата може би ще се появят в блога "Права на човека", може би не... При всички положения има какво да се прочете там...

ONMNTPOBA

2011-05-25T15:26:00.008+02:00

така се спелва на латиница името ми... според човека, който продава билети на гарата...
и всичко само защото не видя, че на горния ред над ДИМИТРОВА пише Denitza
малко ме хваща яд, когато хората се държат все едно вместо кирилица виждат китайски йероглифи...
време е да вкарат кирилицата в учебните програми на страните членки на ЕС, та дано поне след едно поколение-две да не се получават подобни изцепки

sunday personal

2011-05-22T23:20:00.003+02:00

малката ми ваканция почти изтече

утре започва рязането, копирането, препряването и вероятно допълнителните сметки

точно тези допълнителни сметки не искам да ги правя

още преди години, докато учех статистика в техникума, се дразнех ужасно много на възможността да се тълкува всичко както ни е угодно

дори цифрите, уж са еднозначни, а всъщност не са

така и с тези сметки, лесно се доказват угодни теории с малко проценти

по-късно във виас ни научиха как да нагаждаме отговорите или по-скоро как да докараме сметките така че да получим очакваните резултати

да... и точно като се избягва нагаждането и подмазването, точно така се избягват и хубавите перфекнти оценки

но пък някой резултати е по-добре да не се постигат

иначе днес беше хубав неделен дъждовен ден, в който отново имахме повече време отколкото ни е нужно

о, една смешка от днес... бяхме в в киното, където дават банкси филмът, но само за да пием капучино и да гледаме тълпата. тълпа нямаше, тълпата е естествено в другото кино, но пък тези, които бяха там за прожекцията изглеждаха странно стари и културни... някакси ми стана странно, че са излязли в този дъждовен следобед специално за този филм... сигурно е моя грешка да очаквам нещо без да имам достатъчно информация

иначе пиша писма, за да се харесам на бъдещи съквартиранти

и правим планове

или по-скоро сме на брейнсторминг ниво - няма избрана дестинация... само варианти

мисълта да прекося европа с влак се е загнездила досадно и измести пътуването на север

северът е отложен за сега

ооо и едно откритие от днес... за първи път ги чувам тези, обаче веднага ме спечелиха с техните зелени фонтани и лилави цветя и т.н.

безгрижни години

2011-05-19T14:45:00.003+02:00

разликата между нас и тях е, че те не очакват, че нещо ще се промени към по-лошо. не очакват девалвация на кроната, не очакват никакъв срив в икономиката им, не очакват системата, каквато е сега да се промени. и точно защото не очакват нищо лошо да се случи, в дания няма амбиция, нито страх, че ако не се развиваш, ще преминеш прец целия си живот на границата с бедността или под нея. в българия масовият страх, че ако останеш без работа или ако не дай си боже се пенсионираш по-рано, колкото ни вреди, толкова и помага. помага в дългосрочен план... но не от гледната точка на един отделен индивид, а по-скоро като общество, което всъщност не съм сигурна, че съществува в българия. помага, защото в българия рядко ще се намери родител, които да остави сина си / дъщеря си само с основно/средно професионално образование. не че в бг съществува, но да приемем, че все още техникумите съществуваха като истински техникуми, които те подготвят за започване работа, а не за влизане в университет. в дания, обаче е пълно с разни млади и здрави, та даже и красиви, младежи, които се разкарват по града в работни униформи. то вярно, че все някой трябва да е бояджия... или почистващ персонал, но тук няма особено голямо значение какво точно ще си. и боклукчията кара кола и плаща наем, и ходи по почивки, както и шефът му. липсата на очевидна разлика в социалното положение прави хората лениви. защо да си дават труд да учат 2 години повече, ако в края на краищата ще получават почти същите пари, при това ако не учат 2 години повече, ще започнат по-рано да ги получават.

срамна професия няма, няма и такава, която ще те доведе до бедност

всъщност датчаните, ако не са пътували малко извън тяхното кралство, идея си нямат какво точно е бедност. или глад...

нещо друго, което според мен не им е ясно е, че бъдещето е неясно, непредвидимо, може да крие неприятни изненади... вярата в системата и това, че тя винаги ще се грижи за своите "дечица" ги прави един изключително щастливи и още по-неподготвени да живеят в бъдещето, хора.

а аз колкото повече гледам наоколо, толкова повече се дразня на пълното неведение/безгрижие в което живеят

представи си свят, където можеш да правиш каквото си поискаш без да положиш и най-малкото усилие... и после си представи, че си се родил датчанин... а сега сложи равенство между двете картинки

Random Sofia

2011-05-17T15:36:00.000+02:00

Some Sofia from Dimo Trifonov on Vimeo.

by Dimo Trifonov

Aalborg signs :)

2011-05-17T13:41:00.000+02:00

M

2011-05-17T10:27:00.005+02:00

"M" fra Thomas Thorhauge

From wonderland with love е книжка с преведени на английски датски комикси

в началото си мислех, че заглавието не е случайно

wonderland - denmark

в моите очи дания хич не е the wonderland ама както и да е

оказа се, че просто са взели заглавието на един от комиксите, който е някаква глупава преработка на Алиса, има зайци и дупки, бели страници и въобще...

M e един комикс, който според мен описва ужасно добре времето в дания, сигуно не само времето. Авторът е Thomas Thorhauge и комиксът в оригинал може да се види тук

М е вътрешният глас на един много самотен тип, който разговаря със своята сянка в един ужасно сив и дъждовен ден... само дето страниците са сини

Дъжд

2011-05-16T20:23:00.002+02:00

днес съм на Рут, цял ден
по-близооо от предиии
опитвам се да не слушам текста, честно казано ми харесва повече, ако не го разбирам, ако се опитам да не го разбирам
тогава песента звучи като дъждовен следобед
и чаша чай
от този странният датски дъжд, който е като мъгла
чаят е черен и няма да го пия
по-близо от предиии
имам ново яке, за дъжд
откакто живея в дания дрехите ми са в някакви странно ярки цветове
вероятно заради сивото време и защото хората наоколо се обличат по-шарено
няма го черният дрескод
и гримът
якето е лилаво, мармот
друго ново - пиша мотивационни писма за съквартирантка
най-трудната част е частта, където трябва да разкажа нещо за себе си, така че да ме харесат
през последната година съм изписала толкова много излишни, банални, фалшиви мотивационни писма за какво ли не
друго ново е, че през последната година съм направила повече презентации отколкото през останалите 27 години
започнах да мисля в слайдове, анимации и т.н.
дипломната ми работа е в 99 страници, на всяка страница или почти, има карта, картинка, графика, схема или таблица. От тези 99 страници, ако не ми беше толкова противно да гледам думите, сигурно можех да изтрия поне 10. или да ги прехвърля в апендикс. Апендиксите ще са почти толкова колкото е и дипломната ми работа.
чакам коментари
по-лесно се преработва ако някой е надраскал с червено, по-мързеливо е
като казах мързеливо се сетих, че днес четох във вестника за датските студенти, които не можели да се справят с материала и затова ходят на частни уроци. две страници статия с картинки, бла-бла... имат пари - дават ги, мързи ги да четат сами - плащат, за да им се чете и обяснява. пюренце
хубавата новина от миналата седмица е, че няма да плащам 50% данъци, или поне не в самото начало. Ето например този месец не е трябвало да платя 50%. Сега до края на годината ще приспадат данъци.
няма такава противоречива страна
върнаха границата между дания и германия, уж заради нелегалните емигранти от източна европа, т.е. от новите страни членки... и заради пазаруващите алкохол от германия датчани...
а в същото време отвориха информационен център за чужденци, където по цял ден дават безплатни консултации различни специалисти...
всички говорят английски, но не всички искат да го говорят
странна сива страна, пълна с хора свикнали системата да ги дондурка от раждането им до последния им ден
и ще трябва да го проговоря този грозен език... би било непростимо
скоро започвам от начало
всеки 3 години трябвало да се сменя работа
аз съм професионален студент
аааа отминали моментии
и малките неща
забърза моя кръговрат
обърка целият ми свят

прословутата градушка на 3ти май

2011-05-10T16:56:00.001+02:00

колко дълъг може да е един ден

2011-05-08T20:59:00.000+02:00

безкрайно

може да се събудиш рано, т.е. да те събудят съседите, които си сглобяват икеа-та. и как знам, че е икеа - ми тук всичко е икеа. еднократна употреба, местиш се на ново място, купуваш мебели, сглобяваш ги, ползваш ги известно време и след това ги изхвърляш. изхвърляш ги и ние ги намираме преди да ги е отнесла боклуджийската кола. а предишните собственици стават нови собственици на малко по-скъпи и съответно малко по-лъскави мебели. или се местят на ново място и излиза по-изгодно да си купят нови шити икеа мебели отколкото да ги местят от едно място на друго. и всички апартаменти изглеждат едни и същи.

после кафеварката... и опит да се събудим... не знам защо се случва точно когато си планирал да спиш, точно тогава се намира някой съсед, който има план да свърши с мебелирането до обяд.

хляб с масло, маслото в дания е солено.

и после малко фейсбук. животът ми напоследък е резюмиран прилежно във фейсбук, където се губи сред всевъзможни линкове, спамове и други подобни. понякога си мисля за фейсбук като за блато. всичко се погребва в блатото

след това реших да видя водолазите при жп моста

инструктираха ги нещо на датски, но все още не съм толкова напреднала

дългият ден се оказа ужасно дълъг, защото беше първият почивен ден след около две седмици писане. вярно, че имах идея какво ще пиша, но в края на всеки работен ден се чувствах все едно мозъкът ми е гъбата, с която мия пода, точно в моментите, когато я потяпям в легена с пяната

обикновено един такъв ден, пълен с писане приключва пред компютъра... с Чарли и неговия брат - пиявицата... една-две серии и роботът е готов да заспи.

та бях стигнала до водолазите

дори не се спрях да позяпам, а продължих да си карам колелото

сладолед

целта е един два пъти по-евтин от нормалното, но все пак вкусен, сладолед

докато вървях със сладоледът се озовах в центъра на норесундби... пред пекарната, където се загледах във витрината

прииска ми се да вляза и да разгледам, но в момента, в който влязох видях кафе машината и си поръчах кафе

на английски

много ми е трудно да се накарам да говоря на датски, не че не мога да си поръчам кафе на датски, но точно преди да си отворя устата и да проговоря, изведнъж се сещам колко много не искам да проговоря и да се интегрирам

ама това е друга тема, както и днешното ми наблюдение над един младеж, поглъщащ сандвичи, пържени картофки с маьонеза и кола в макдоналдс...

взех си кафето, усмихнах се и пожелах лек ден и както излязох от пекарната изведнъж се оказах пред библиотеката

и понеже не бях влизала в този клон на библиотеката, реших, че моментът е подходящ

разходих се и установих, че не схващам логиката на подредбата на книгите, което означава, че трябва да се съсредоточа и да чета

намерих един албум за скандинавския дизайн и един за скандинавския интериор, и един за архитектурата на Олборг

този последният беше най-интересен, имаше даже репродукции на оригиналните архитектурни планове... фасадите, по-скоро... заедно със снимки на сградите и малко история бла-бла

оказа се, че даже разбирам какво пише

а преди няколко месеца не можех да разбера повече от дума-две, но не и изречения или параграфи

беше доста приятно, трябва да си призная... в този клон, за разлика от главната библиотека в центъра, нямаше толкова много деца, които пищят и търчат и тинейджъри и студенти... освен това имаше цял червен диван само за мен...

библиотеката работи до 1 в събота.

а в моментът, в който излязох от там все още не беше дори 12, а имах чувството, че съм изживяла цял ден

отново на колелото, прекосих моста, паркирах в центъра, започнах да снимам табели

не точно табели... както и да е, имах време и една идея

огладнях, наредих се търпеливо на опашка, купих си безвкусен сандвич с моцарела и отново започнах да кръжа

мухата аз

седнах на една пейка и извадих книгата от чантата... не се сещам кога за последен път съм чела книга в парк. книгата е за един чилиец, който след като е бил по политически причини в затвор бива освободен и започва да пътува с идеята да стигне до испания. като цяло интересна история, тук-там някой свеж диалог...

четох, четох, четох, четох

стана студено, споменах ли че има вятър почти непрекъснато

понякога дишам трудно, защото вятърът е прекалено силен

докато си седях на пейката направих две снимки на самия парк, всъщност не съм се чувствала толкова добре от много време... седя си, оглеждам се, а на всякъде про-лет, ама пролет... синьо небе, зелени листенца и всичко е живо и променящо се с всеки час

приказка

мисля, че някъде между страниците си мислех, че трябва да си намеря страничен интерес или хоби

трудно се запълва цял един свободен ден

ако няма готвене, чистене, учене, планове, срещи с хора

има една голяма тишина и много чужди звуци и мисли, мисли, въпроси

планове, идеи

как хората планират какво ще правят през свободното си време, но всъщност когато имат свободно време никога не стигат до това, за което са мечтали

или поне аз

и за свободното време трябва да се ползва пи факторът

3,14 пъти по-малко неща се случват от тези, които са били планирани

а все още не съм и на половината от това, което правих...

сещам се като бях безработна в българия

тогава ходех на курсове или на фитнес... или спях до късно

свободното време действа депресиращо

ако си нямаш интерес или хоби

проект, ако може да е дългосрочен

цвете

пъзел

организация

хор

оркестър

ужас

и така - един ден може да е ужасно дълъг и никога да не свърши

да си все на половината път до края и никога да не стигнеш точно на мястото, за където си се запътил

много натрапчива мисъл... сигурна съм, че беше някаква теорема или аксиома за безкрайността

а преди няколко дена валя град, после сняг, след това гря слънце и това за не повече от 2 часа

явно е от климата - дните се разтягат до седмици през светлия сезон

Ри-ъ-лайз :D

2011-05-03T16:17:00.000+02:00

good, bad, evil

2011-05-02T17:50:00.003+02:00

let me to introduce myself...
понякога контролът над лошото ми аз е прекалено трудоемка работа
както преди малко докато се бях зазяпала през прозореца, вместо да си гледам клоните на дърветата и светло-зелените листенца и контрастът със синьото на небето, аз се бях загледала в онази полска двойка... даже не знам дали са двойка или просто работят заедно. леко са ми неприятни, но пък това може би защото имам впечатления как се държат в лабораторията, когато има много други хора около тях... леко "аз съм бил тук и съм правил това преди още да сте знаели какво е лаборатория"
сега като ги наблюдавах през прозореца са ми малко по-приятни
сигурно е заради пролетта и защото не мислеха, че някой ги наблюдава, т.е. държаха се естествено
пак не мога да преценя какво точно има между тях и какво няма, но то едва ли е и моя работа
въобще не е моя работа какво другите хора правят, мислят и как точно грешат... и въобще дразня се когато не мога да се въздържа от коментар, дори да не го произнеса на глас, там някъде в главата ми винаги кънти един коментатор
не точно по темата, но пак близо е и това колко много се радвам, че не се взимам чак толкова на сериозно
от време на време ми писва да гледам хора, които си мислят, че знаят всичко без дори да са изживяли чак толкова много... това много-малко е относително, но все пак...
сигурно с възрастта идва и умереността
тук често хората забравят, че все пак имаме възрастова разлика. аз не съм на 20, 23, дори на 25 не съм
тази година ще стана на 29
налага се да си го повтарям, защото има опасност аз самата да забравя
както и да е, можех да мина и без да пиша днес
а точно сега един от докторантите мина покрай прозореца и носеше сърф... същият тип носеше стикове за голф оня ден... и аз искам, вместо да изчитам дипломната си работа в търсене на грешки и липсващи връзки
чудя се кога ще свърши всичко
борбата с дипломната ми работа, намирането на апартамент и на баланс между това което искам и това, което мога да имам
ако може междувременно и да не загубя себе си и преценката си за добро-зло
лесно е да се залитне, ако там няма никой, който да ти подаде ръка
може да постна малко снимки тия дни и както се вижда едва ли ще се откажа от ала-бала скоро, явно ми е прекалено трудно да живея без да тракам по клавиатура

Sofia

2011-04-30T13:04:00.003+02:00

случва се от време на време да си мисля за София
малко носталгично
особено през пролетта, когато наоколо всичко цъфти и се разлиства, и си спомням как си карах колелото сутрин на път за работа
минавах по България, където има едно дърво, цъфтящо с големи розови цветове
сутрин, когато все още е свежо, леко хладно и подухва лек ветрец
и е малко прашно, но малко, и понякога прахолякът ми влизаше в очите
а розовите цветчета приличаха на снежинки
и жълтурчета
и Витоша позеленяваше буквално пред очите ми ден след ден
софия ми липсва от време на време, но само като не съм там

you're not paid to think

2011-04-27T12:53:00.002+02:00

точно на входната врата сме окачили постера с надпис "you're not paid to think. mindless worker - happy worker"
мисля, че в личната ми класация най-най-отвратителната работа е да чистиш. ама не да чистиш нечий или своя апартамент, а да чистиш стадион.
снощи докато бях на смяна се чудех за чий дявол си причинявам подобно нещо... да чистиш е тежък физически труд. днес съм почти с махмурлук без да съм изпила и капка алкохол. усещането е същото. чудех се и много други неща, защото всъщност е доста трудно просто да чистиш без да мислиш за нищо. прекалено механично и затъпяващо е да метеш трибуните и да събираш големи купчини с всевъзможни боклуци - пластмасови чаши, бутилки от минерална вода, желирани бомбони, чипс, пуканки, картон А3 с реклама на хандбалния отбор... системата за почистване не е особено ефективна, защото всъщност не остава време за чистене, ние само събираме боклука и след това замазваме с вода петната от кафе и горещ шоколад. в моментът, в който стоях пред купчината с всевъзможния боклук си мислех за циганите, които ровят в боклука, за да оцеляват... не е лесно да си безработен и беден. и със сигурност е трудно да останеш чист. не че няма гумени ръкавици, но гумените ръкавици, носени в продължение на 5 часа не са за предпочитане пред мръсни ръце. преди да пробвам да нося гумени ръкавици в продължение на 30 мин не си бях представяла, че може да е подобно мъчение.
и както си мислех, че само крайно нуждаещи се работят на подобни позиции се сетих, че това съвсем не е вярно за Дания. тук има хора, който се издържат с чистене цял живот, карат кола, плащат наема на апартамента, имат деца и т.н.
а аз защо го правя?! може би за да не се чувствам виновна, че харча чужди пари. Не че с чистене на стадиона мога да изкарам достатъчно, за да се издържам. Смените не са толкова много...
Един от колегите-чистачи, датчанин, възкликна в края на смяната, че това е една чудесна работа - можеш да избираш сметите си сам, плащат добре и не е чак толкова трудно, т.е. не изисква специални умения.
аз само се усмихнах и реших да не възразявам... mindless worker - happy worker
а аз дълго време не можех да повярвам, че някой е принтирал подобен плакат и че ние сме го купили и още по-странното - окачили на входната врата, за да може всеки път като излизаме от вкъщи да виждаме големия черен надпис you're not paid to think
за мен беше нещо като напомняне... не забравяй защо напусна, не забравяй, че това е, което ще се очаква, ако се върнеш в бг...
обаче със сигурност не съм го възприемала толкова буквално докато не се уверих, че има хора, които наистина са щастливи, ако не им се налага да мислят.
равносметката е:
5 часа работа се равняват на може би малко повече от 100 евро, 6км с колело в 10 часа вечерта, една пукната гума и физическо неразположение на сутринта, придружено с нежелание да седна и да си довърша дипломната работа...

Случайности

2011-04-26T11:23:00.004+02:00

каква случайност само... да срещнеш втори път любовта на живота си и да се влюбиш отново без дори да подозираш, че това е същия човек

Туристът е една изключително сладка любовна история, с участието на един малко по-скромен пират в лицето на Джони Деп. Робин худ, който е сменил гората с градски пейзаж и подскача весело от покрив на покрив, докато лошите руснаци го преследват с автомати.

Анджелина Джоли, която пътува само с малка дамска чанта от Париж до Венеция и тъне в разкош и самота.

Тук-там интересен диалог, даже остроумен.

Имах доста по-ниски очаквания за този филм, но се оказа не чак толкова лош, нищо че има само 5.9 в IMBD-то.

Пък освен да пожелая на всеки да може да се влюби два пъти в един и същ човек...

и как пък така точно на него се спря, а? почти да възкликна "съдба!"

http://www.imdb.com/video/imdb/vi4122187801/

Easter prep.

2011-04-23T20:35:00.003+02:00

обикновено боядисването на яйцата е мое задължение, когато съм си в България...т.е. като изключим миналата година, цял живот е било мое задължение. миналата година празнувах Великден в Белгия както тяхната традиция повелява - по обяд бяхме на църква, което всъщност беше също за първи път, а след това заедно с цялото семейство отидохме на ресторант. след като буквално преядох със заешко, се запътихме към апартамента на бабата на Нийлс за продължение с кафе и кейк. След това заедно с малките братовчедки на Нийлс търсихме какво е оставил Великденският заек в градината на къщата на Нийлс и семейството му. Беше интересен Великден. След като се завърнахме в Олборг празнувахме традиционен латвийски великден, но аз така и не боядисах яйца, така че тази година е първата, в която боядисвам яйца без да съм си вкъщи.

The road is long

2011-04-20T15:58:00.005+02:00

През последните дни темата е "broaden your mind, open your eyes and hearth"

В тази връзка са ми се насъбрали няколко под-темички и междувременно ми звучи текста на Enjoy the ride на Morcheeba. Под-темичките са за couch-surfing-ът, "an idiot abroad", удовлетвореността и целите... и въобще явно имам много свободно време.

"An idiot abroad" e риалити, в което изпращат един тип да посети 7те чудеса. интересното в случая е, че този тип не обича да пътува и не се чувства комфортно когато трябва да пробва нещо различно. Другото интересно е, че човекът няма никакви задръжки да изказва мнението си без да се интересува дали то съвпада с масовото, общоприето възприемане на околния свят. Целта на шоуто е да промени Карл (главния герой) като му покаже една... или по-скоро 7 различни култури и по този начин го накара да разшири кръгозора си. Това е целта според единия продуцент. Идеята на другия продуцент е просто да има възможност да се посмее докато наблюдава един гърчещ се Карл. Една от "смешките" беше отвличане в Израел. Карл не е поставен в условията на типичен турист, а напротив: той знае само каква е крайната цел на пътуването, но не и какво ще се случва междувременно, освен това има възможността наистина да се сблъска с местните жители и с тяхната култура. Аз така и не успях да се съглася с единият продуцент, че Карл е идиот, може би е темерут, но при всички положения не е идиот. Любопитно ми е да прочета книгата, която е написал. Малко е дразнещо как продуцентите са намерили някакъв малко по-смел и не достатъчно образован индивид и го превръщат в звезда. Всъщност дори не го превръщат в звезда, а просто правят бизнес на негов гръб.

Ето го трейлъра:

и едно интервю с него за това как е написал книгата и т.н. подробности:

През последните дни имахме couch-surfer вкъщи "на гости". По този повод си мислех за това как дори не е нужно физически да се преместваш в пространството, ако имаш желание да се сблъскаш с нещо ново, нова култура, нова гледна точка, ново запознанство. Освен това си мислех за това колко би било хубаво ако всеки е способен да живее без да подозира, че хората наоколо дишат само, за да го измамят. Може би трябва да се научим да пускаме по-лесно хора в живота си. Без да ни е страх, че ще ни наранят, измамят, окрадат и т.н. Подозренията и мнителността вгорчават живота, приземяват и закотвят хората.

И като заключение:

Shut the gates and sunset

After that you can't get out

You can see the bigger picture

Find out what it’s all about

You're open to the skyline

You won't want to go back home

In a garden full of angels

You will never be alone

But oh the road is long

The stones that you are walking on

Have gone

With the moonlight to guide you

Feel the joy of being alive

The day that you stop running

Is the day that you arrive

And the night that you got locked in

Was the time to decide

Stop chasing shadows

Just enjoy the ride

If you close the door to your house

Don't let anybody in

It's a room that's full of nothing

All that underneath your skin

Face against the window

You can't watch it fade to grey

And you'll never catch the fickle wind

If you choose to stay

But oh the road is long

The stones that you are walking on

Have gone

With the moonlight to guide you

Feel the joy of being alive

The day that you stop running

Is the day that you arrive

And the night that you got locked in

Was the time to decide

Stop chasing shadows

Just enjoy the ride

Stop chasing shadows

Just enjoy the ride